Препрочетох книгата „Александър Велики“ от Никос Казандзакис. Веднага отбелязвам: с нищо не ме впечатли Александър Велики, чийто живот и дейност се свежда само до военни авантюри. Само това!!! Защото не искам да подчертая разочарованията си от него (не от автора). И вместо да вляза в режим да обяснавям мнението и впечатлението си от живота и дейността на Ал. Македонски, ще си позволя да цитирам няколко реда от моята книга „Ататюрк, България, Балканите“, издадена през 2002 г.
Мустафа Кемал Ататюрк, основател и пръв президент на Република Турция, изтъкнат реформатор и държавник, всепризнат военачалник, радетел за мир и разбирателство между народите, е контрапункт на авантюриста Ал. Македонски.
На един прием в Анкара френският посланик Конт дьо Шамбру напомня на Мустафа Кемал, че е роден там, където се е родил преди векове Александър Македонски. Лидерът на Кемалистката революция му отговаря, че тук свършва всяка прилика: „Александър Македонски покори цял цвят, а аз не извърших такова нещо. Когато Македонски е тръгнал да завладява света, той е забравил отечеството си, а аз никога не бих го направил.“
Въпреки че е бил велик военачалник и е участвал в много сражения и войни, Ататюрк мрази войната. По повод заплахите на италианския министър-председател Бенито Мусолини в Рим, където нарича Средиземно море „Маре нострум“, Ататюрк казва: „Аз се страхувам от войната, защото знам какво е война, а Мусолини не се страхува, защото няма понятие от война… Тоя човек ще ме принуди отново да обуя военните чизми… Ще дойде ден, когато Мусолини ще бъде обесен от собствения му народ“. Гениалният Ататюрк го оприличава на артист, който се опитва да играе ролята на военен и се перчи с униформата си; нарича Хитлер „пътуващ тенекеджия“. Когато прочита „Моята борба“ казва, че му се повдига от грубия език и налудничавите мисли на автора ѝ.
Мустафа Кемал Ататюрк изключително много се дразни от намеците на италианците за претенции към Анталия. На един прием италианският посланик отново споменава това искане. Ататюрк го изслушва внимателно; после иска извинения и излиза от залата. След малко се връща с маршалска униформа, облечен така за първи път след обявяването на републиката.
– Сега можете да продължите – обръща се той към посланика. Посланикът предпочита да мълчи и гузно напуска приема.
Мустафа Кемал Ататюрк:
„Нечовешка и в крайна сметка достойна за съжаление е системата, при която се заставят хората да се хванат гуша за гуша, за да се направят уж щастливи.
Истинско щастие за обществото е възможно само в условията на световен мир, ако се множат и постигат успехи от привържениците на този висш идеал.“
В тази насока е работил до края на живота си Ататюрк.
Александър Македонски не е мой пример….