Като помогна на Тръмп за Газа, Турция се завърна на шахматната дъска в Близкия изток

Връзките на Турция с "Хамас", някога пречка за Вашингтон, се превърнаха в геополитически актив, пише "Ройтерс".

Като убеди "Хамас" да приеме споразумението за Газа на Доналд Тръмп, Анкара се утвърди отново на шахматната дъска в Близкия изток, за ужас на Израел и арабските си съперници.

Първоначално съпротивляващи се на ултиматума на американския президент - освобождаване на израелските заложници или продължаващо опустошение - лидерите на "Хамас" отстъпиха едва когато Турция - страна, която те смятат за политически покровител, ги призова да се съгласят с американския план.

Два регионални източника и двама служители на "Хамас" заявиха, че посланието на Анкара е недвусмислено: Време е да приемат.

"Този ​​господин от място, наречено Турция, е един от най-могъщите в света", изтъкна Тръмп миналата седмица, визирайки турския президент Тайип Ердоган, след като палестинската бойна групировка се съгласи на плана за прекратяване на огъня и освобождаване на заложници.

"Той е надежден съюзник. Винаги е до мен, когато имам нужда от него".

Подписът на Ердоган под документа за Газа даде тласък на стремежа на Турция за централна роля в Близкия изток - статут, който Ердоган все повече се стреми да си върне, често позовавайки се на връзки и лидерство от османската епоха.

Сега, след сделката, Турция се стреми да пожъне дивиденти, включително по двустранни въпроси със САЩ, твърдят източниците.

Синан Улген - директор на истанбулския мозъчен тръст EDAM и старши сътрудник в Carnegie Europe, заяви, че успехът на Анкара за приемането от "Хамас" на сделката на Тръмп за Газа ѝ е дал нов дипломатически лост у дома и в чужбина.

Турция вероятно ще използва подновената си добра воля във Вашингтон, за да настоява за напредък по буксуващия въпрос с продажбата на изтребители F-35, облекчаване на американските санкции и помощ от САЩ за постигане на целите на Турция за сигурност в съседна Сирия, посочи той.

"Ако тези хвалебствени изявления на Тръмп се превърнат в трайна добра воля, Анкара би могла да използва този импулс, за да разреши някои от дългогодишните разногласия", прогнозира Улген.

На срещата Тръмп-Ердоган започна обновяване на връзките

Според официални лица дипломатическото пренастройване между Анкара и Вашингтон е започнало по време на посещението на Ердоган в Белия дом през септември - първото му от шест години.

На срещата бяха разгледани нерешени конфликтни точки, като стремежа на Турция да отмени американските санкции, наложени през 2020 г. заради закупуването на руски ракетни системи С-400 - ход, който разгневи Вашингтон и доведе до отстраняването на Анкара от програмата F-35.

Сирия беше друга ключова тема. Турция иска да окаже натиск върху подкрепяните от САЩ кюрдски Сирийски демократични сили (СДС) да се слеят със сирийската армия. Анкара гледа на СДС като на заплаха поради връзките им с ПКК, която Турция определя като терористична групировка.

Този стремеж, изглежда, набира сила. Командирът на СДС Мазлум Абди потвърди механизъм за сливане със сирийската армия - резултат, който Турция счита за стратегическа победа.

Споразумението за Газа идва след други стъпки към повишаване на турския престиж. Тръмп похвали Ердоган за домакинството на преговорите между Русия и Украйна по-рано тази година, а влиянието на Анкара нарасна след падането от власт на Башар Асад в Сирия през 2024 г., където Турция подкрепи опозиционните сили.

Амбицията на Турция да си върне доминиращата роля в Близкия изток напомня за някои скептици за наследството на Османската империя, която някога е управлявала голяма част от региона. Нейният разпад преди век остави съвременна Турция затворена в себе си, докато изграждаше светска република и донякъде беше изолирана от регионалната дипломация.

В продължение на години Анкара не беше част от усилията на високо ниво за разрешаване на израелско-палестинския спор - основен източник на регионална нестабилност. Подкрепата на Турция за ислямистките движения - включително политическата и дипломатическата подкрепа за "Хамас", чиито лидери тя е приемала - обтегна отношенията с Израел и няколко арабски държави, а възприеманото отклонение от нормите на НАТО под ръководството на Ердоган допълнително я отдалечи от миротворчеството. Но за да прекъсне безизходицата в преговорите за прекратяване на огъня в Газа, Тръмп се обърна към Ердоган, залагайки на влиянието на турския лидер над "Хамас". Турски представители, водени от началника на разузнаването Ибрахим Калин, увериха "Хамас", че прекратяването на огъня има регионална и американска подкрепа, включително личната гаранция на Тръмп.

Като привлече Ердоган, Тръмп даде на Анкара ролята, за която тя копнееше като доминираща регионална сунитска сила. Ходът разтревожи Израел и съперничещите му арабски държави, като Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ, които отдавна се притесняваха от ислямистките амбиции на Ердоган, разкриха двама дипломати.

"Ердоган е майстор в разширяването на влиянието си, в овладяването на възможностите, във възползването от събитията, в превръщането им в свой интерес и в приписването на заслуги за тях", изтъкна арабският политически коментатор Айман Абдел Нур. "Очевидно страните от Персийския залив не бяха доволни от това, че Турция поема водеща роля в Газа, но в същото време искаха този конфликт да приключи, да се постигне споразумение и "Хамас" да бъде оставен настрана".

Макар че арабските държави споделяха интерес с Турция за прекратяване на войната, по-голямата роля, отредена на Анкара, беше тревожна за тях, посочи ливанският анализатор Саркис Наум и припомни историята на османското имперско управление над много страни в региона.

За "Хамас" основното безпокойство беше, че Израел може да се откаже от сделката и да възобнови военните операции. Дълбокото недоверие почти провали процеса.

"Единствената реална гаранция дойде от четири страни: Турция, Катар, Египет и американците. Тръмп лично даде думата си. Посланието на САЩ беше: "освободете заложниците, предайте телата и гарантирам, че няма да има връщане към война.", каза висш служител на "Хамас".

Смазващ натиск върху "Хамас"

Включването на Турция в преговорите първоначално беше блокирано от Израел, но Тръмп се намеси, като оказа натиск върху Тел Авив да позволи участието на Анкара, обясниха двама дипломати.

Високопоставен служител на "Хамас" заяви, че военните лидери на Газа са приели примирието не като капитулация, а под смазващия натиск на безмилостното посредничество, влошаващата се хуманитарна ситуация и изтощеното от войната общество.

Споразумението доведе до освобождаването на израелски заложници, взети по време на атаката на "Хамас" на 7 октомври 2023 г., при която загинаха 1200 души и доведе до израелска офанзива, която причини смъртта на над 67 000 палестинци.

Дали споразумението за Газа в крайна сметка ще отвори път към палестинска държава, остава неясно. Турция и някои арабски държави, като Катар и Египет, твърдят, че планът не съдържа пътна карта към решение за две държави - историческо палестинско искане.

На въпрос за потенциално разполагане на турски войски в Газа в следвоенен сценарий и начини за гарантиране на сигурността на анклава, на 8 октомври Ердоган заяви, че преговорите за прекратяване на огъня са от решаващо значение за подробно обсъждане на въпроса, но приоритетът е постигане на пълно прекратяване на огъня, доставки на помощи и възстановяване на Газа.