Колко трябва да знае германското общество за евентуалните болести на канцлера? Меркел също има право на личен живот. И за нея важат същите правила, които важат и за всички останали германци, коментира Феликс Щайнер.
Защитата на личните данни в Германия е нещо неприкосновено. Дори най-тривиални неща като адрес, професия или възраст не могат да станат достъпни за останалите без съгласието на потребителя. Само че за политиците, включително и в Германия, важат съвсем други правила. Те трябва да разкриват на обществото и най-малките подробности - от бележките под линия в техните дисертации до последния цент допълнителни доходи. А когато някой има здравословни проблеми, за много медии щеше да е желателно федералната пресслужба да им изпрати медицинско свидетелство с пълен анализ на кръвната картина на съответния политик. Защото иначе всевъзможни шарлатани ще започнат да поставят диагнози от разстояние - колкото и тези диагнози да нямат нищо общо с реалността. Но нека бъдем честни, така ли е наистина?
Здравето като политически въпрос
Естествено, здравето на федералната канцлерка е политически и следователно обществен въпрос. Най-малкото защото ако тя има някакъв здравословен проблем, това без съмнение не би ѝ позволило пълноценно да изпълнява изтощителните си служебни задължения. Случаят обаче не е такъв. На въпрос, зададен от репортер, Ангела Меркел отговори: “Добре съм”. Само че едва ли някой ѝ вярва. Всички видяха кадрите с канцлерката, обзета от тремор при посещението на новия президент на Украйна Володимир Зеленски. И за втори път обхваната от тремор на официалната церемония по назначаването на новия министър на правосъдието. И третият случай на треморен пристъп - при посрещането на финландския премиер. Какво става, за Бога?
Покрай тези случаи става още по-явна съвършено променящата се роля на медиите. Защото Ангела Меркел не е първият германски министър-председател със здравословни проблеми. Вили Бранд, иконата на германската социалдемокрация, страда седмици наред от депресия и не е в състояние да изпълнява задълженията си. Хелмут Шмид, негов наследник на канцлерския пост, е припадал близо 100 пъти по време на своя мандат - дори в Елисейския дворец в Париж.
Разликата със случващото се днес е една: навремето никой не разбра за здравословния му проблем. Защото журналистите, макар и да са ставали свидетели на припадъците му, никога не са си позволявали да публикуват такива кадри. Самият Шмид е този, който признава за проблемите си, когато е на 95-годишна възраст - само една година преди смъртта си.
Право на личен живот
Сега Германия има канцлер, която, щом смята за правилно, слуша националния химн седнала. Това проблем ли е? Ако Волфганг Шойбле, който остана парализиран след опит за покушение върху него и дълго време се смяташе за престонаследник на Хелмут Кол, днес бе канцлер, германците отдавна щяха да са свикнали с подобна гледка.
"Аз съм твърдо убедена, че мога да изпълнявам задълженията си", заяви Ангела Меркел на пресконференцията с финландския премиер в сряда. За момента именно това изречение трябва да послужи като уверение пред разтревожените германци. В това обаче няма нищо лошо, защото и канцлерът има правото на претенция, каквато предявяват и всички останали германци - правото на личен живот. И това включва конкретния проблем, който в момента я измъчва.