Адв. Стефан Радков
Преди дни с постановяването на Решение № 11 351/24.07.2019 г. от съдия Весела Андонова практически еднополовите бракове в България получиха своето признание. Ние не можем да очакване нещо различно- все пак Весела Андонова е завършила задочно право в Югозападният университет.
Така с написването на осем машинописни страници този съдия зачеркна с един замах не само лютите битки водени във връзка с приемането на Истанбулската конвенция, а и Конституцията на Републиката, решение на Конституционния съд № №13/27.07.2018 г., семейния ни кодекс, правилата на обществения ред в страната, народностната ни традиция, традиционната ни религия, естествения ни биологически произход. Това решение е постановено не просто в разрез с посочените източници на правото. То е постановено въпреки тях.
Едно от най-неверните клишета, разпространявано в обществото ни, главно чрез медиите е, че съдебните решения не се коментират.
Няма такова правило - нито в закона, нито в практиката, нито в правната теория. Напротив - съдебните решения, особено нелепите, корупционно насочените и услужливите по каквато и да е причина и под каквато и да е било форма, не само могат, а трябва да бъдат коментирани.
Ето защо ще си позволим този коментар. На едно „услужливо” решение. Какво имаме предвид:
Преди дни с постановяването на Решение № 11 351/24.07.2019 г. от съдия Весела Андонова практически еднополовите бракове в България получиха своето признание.
Ние не можем да очакваме нещо различно - все пак Весела Андонова е завършила задочно право в Югозападния университет. Така с написването на осем машинописни страници този съдия зачеркна с един замах не само лютите битки, водени във връзка с приемането на Истанбулската конвенция, а и Конституцията на Републиката, Решение на КС № №13/27.07.2018 г., Семейния ни кодекс, правилата на обществения ред в страната, народностната ни традиция, традиционната ни религия, естествения ни биологически произход.
Това решение е постановено не просто в разрез с посочените източници на правото. То е постановено въпреки тях.
С куп неверни препратки към евродирективи и регламенти, както и към неотносими по предмета на делото решения на Съда на Европейския съюз, съдията докладчик практически приема, че е допустимо у нас да се приеме, че Иван е мъж на Драган, защото по правото на друга страна те са сключили граждански брак и ние следва да признаем право на пребиваване на Иван, защото той е мъжът на Драган, който има правото да живее у нас.
Превратното тълкуване на закона, половинчатото признаване, че правилата за гражданското състояние са национални правила, но, видите ли, тук не ставало въпрос за правила на гражданско състояние, а само за разрешаване на пребиваване са лицемерие. А съдебното лицемерие винаги е особено опасно.
Как да не регулираш с това решение въпроси за гражданско състояние, след като признаваш, че една жена е мъж и съпруг на друга жена. И по тази причина има право като съпруг на тази жена да има постоянно пребиваване на територията на Република България.
Това се нарича Прозорецът на Овертон. Така се започва. Краят е неизвестен на никого, освен на съдия Весела Андонова.
В края на 50-те г. на миналия век световно признатият социален психолог Ерих Фром ще напише: Равенството се заключава в това, че един човек не може да бъде средство за постигане на целите на друг човек. Ние не очакваме съдия Андонова да е чела, а още по-малко да е разбрала Фром, но очакваме българският съд изобщо да спре да ни препредава неправилно волята на Съда на Европа (Съда на европейския съюз), като преписва и има за основа на решенията си цитати от решения на този съд, които може и да са по сходни казуси, но по никакъв начин не се отнасят до България и не са разглеждали нашето вътрешно право в сферата на гражданското състояние.
Много по-аргументирано би било съдът да се съобрази с мотивите на Решение на КС № №13/27.07.2018 г. и с правилата на обществения морал и на преобладаващата религия у нас ясно формулирани така: Представата за щастие не може да се заключава в безграничното и безконтролно потребление на права, каквато е целта на всяка една, да я наречем особена група от хора с нестереотипно разбиране за каквото и да е било и за щастието, в частност. В този смисъл изключително аргументирано е Правното становище на проф. Даниел Вълчев, изпратено до КС на основание чл. 18, ал.2 от Закона за КС и чл.20а, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на КС.
У нас винаги става така - зад един благовиден предлог се прокарва друга генерална идея. Въпросът по това дело съвсем не е има ли правото съпруг от същия пол да пребивава у нас. Въпросът по това дело е има ли той по вътрешните ни правила за гражданско състояние, които по никакъв начин не се регулират от Директиви и Регламенти на ЕС, да се признае за съпруг, да има това качество. И едва тогава се дължи отговор на въпроса дали има правото да пребивава у нас.
Доколкото по силата на конституционна норма бракът – респективно съпрузи - могат да бъдат само мъж и жена, то несъмнено така постановеното решение противоречи на Конституцията.
След като по вътрешните ни правила за гражданското състояние не може да има еднополови съпрузи, то няма как да се признае правото на съпругът Х да има живее у нас като съпруг на лицето Y от същия пол.
Не знам дали съдията докладчик е запознат с политико-правният феномен известен в теорията като „Прозорецът на Овертън” обясняващ процедурата по която абсурдни тези, поведения и ненравствени потребности се превръщат в норми, но следва да знае, че решението му не е просто открехване, а широко отваряне на този прозорец. По тази пътека и като се позовават на това решение у нас ще получат правото да пребивават лица, които привидно са съпрузи на някого от същия пол. А това вече е опасно за националната ни сигурност. Кой ще направи преценката в тези случаи дали бракът, чрез който се легитимират е истински или привиден.
Винаги така правят. Това е стандартен завоалиран подход. Под един благовиден предлог- в случая правото на пребиваване, постановяват акт, който в крайна сметка преследва и обслужва съвсем други цели. Това е тържество на изнасилването на закона-както на вътрешното ни право, така и на нормите приети по правилата на съществуването на ЕС.
Нестереотипното възприятие на пола не е основание да приемем, че нашето гражданско състояние може да има жена, която е мъж, и друга жена, която е съпруга на този мъж, за да формират те по смисъла на българското право семейство и на това основание да се даде правото на едната жена, която е мъж, да пребивава у нас на основание именно това, че е точно това-мъж-съпруг на друга жена. Пак ще повторя-не е случаен фактът, че нито едно от цитираните решения на СЕС, с които съдът е мотивирал решението си не се отнася до казус свързан с България.
Ние изначално нямаме против тези лица влезли в брачен съюз в страна, която допуска това да живеят в брачен съюз, но защо това трябва да става в България. Нека си живеят в страната, която допуска правото на еднополовите да живеят заедно и в която са сключили брака си.
И нека се знае: Ако човешките грешки носят определени негативни последици за отделния човек, то тези на Върховния административен съд носят негативни последици за целия народ.