Велизар Енчев пред ФАКТИ: Българите в конституцията на РСМ не са „условие от Брюксел“, а белег за европейска зрялост

Президентът Румен Радев призова унгарския си колега Тамаш Шуйок да използва влиянието на Будапеща и да убеди властите в Скопие да впишат българите в конституцията на Република Северна Македония. Жестът на държавния глава предизвика коментари. За някои това е поредна дипломатическа реплика, за други – опит за нов тип външнополитическо послание, в което историческата памет се превръща в инструмент, а не в лозунг. За значението на този апел пред ФАКТИ говори политическият анализатор Велизар Енчев, доктор по международно право и международни отношения, посланик в Република Хърватия (1997-2002).

- Г-н Енчев, кой има по-близки отношения с Република Северна Македония днес - Унгария или България?
- Безспорно е Унгария. Но не защото е по-близка исторически, а защото е по-активна политически. Будапеща има икономически и медийни интереси в Скопие, докато София има исторически, културни и морални основания, които обаче рядко превръща в дипломатически аргумент. Радев не търси помощ от Унгария - той напомня, че между нашите два народа има споделена съдба. В две световни войни България се бори за Македония така, както Унгария се е борила за Трансилвания – и двете държави загубиха тези земи, но не и паметта си за тях.

- Ще впише ли Република Северна Македония българите в конституцията си?
- Това не е просто юридически акт, а морален тест. Северна Македония трябва да избере между историческата истина и държавната митология. Българите в нейната конституция не са „условие от Брюксел“, а белег за европейска зрялост. Радев го каза ясно: „Вписването на българите не е каприз, а доказателство, че тази държава иска да бъде част от цивилизация, основана на истина, не на фалшификация.“

- Как виждате перспективата за започване на преговори за членство в ЕС от страна на Северна Македония?
- ЕС ще натиска за начало на преговорите, независимо от реалния напредък, защото разширяването е геополитическо, не морално решение. Но тук Радев превръща историческата памет в дипломатически инструмент. Той казва на Европа, че „… не може да градите бъдеще върху отричане на корените“. Ако Брюксел си затвори очите за македонизма, ще приеме в редиците си държава, която отрича част от собствената европейска история.

- Реакцията на България към изказването на словашкия президент Пелегрини отпред седмица, че „Гоце Делчев е македонец“, беше ли навременна?
- По-важно е, че изобщо я имаше. За първи път от години София реагира твърдо и публично. Северна Македония отдавна води своята пропаганда методично и професионално. България тепърва се учи да защитава историческата истина като елемент на държавната си идентичност, а не като фейсбук патриотизъм.

– Може ли Унгария да убеди Скопие за конституционните промени?
- Не. Но може да направи друго – да спре да подхранва македонизма. Парадоксът е, че част от скопските медии, които ежедневно фалшифицират българската история, са с унгарска собственост. Ако Будапеща наистина уважава общата ни историческа истина, нека покаже това и в културната си политика. Европейската солидарност не е само енергийна, тя е и духовна.

- В три унгарски университета има катедри по „Македонистика“. Къде е България в тази среда?
- Добър въпрос. България отсъства там, където трябва да присъства най-силно - в академичните среди. Докато в Будапеща, Сегед и Печ се преподава „македонски език“, у нас няма програма, която системно да изследва и популяризира общото културно наследство. Историческата истина не се брани само с декларации, а с университети, книги и присъствие в световното културно пространство. Това е истинският фронт. Тези три унгарски университета предлагат курсове по македонски език, история и литература, в които българският език, история и литература се изучават като... „македонски“. Това е потресаващо!

- Забравяме ли темата за вписването на българите в конституцията на съседите ни?
- Забравяме я, защото тя не носи бързи политически дивиденти. Но президентът Радев я върна в дневния ред по различен начин – не като лозунг, а като външнополитическо послание. Той показа, че историческата памет може да бъде инструмент за уважение, не за разделение. В този смисъл жестът му към Шуйок е не молба, а напомняне, че Унгария и България имат обща рана, но и общ дълг към истината. Вардарска Македония унгарска Трансилвания не са само географски имена на изгубени земи, а споделени травми. Българите и унгарците са два народа, които са загубили битки, но не и своите идеали. И посланието на Радев звучи като зов към Европа - не градете бъдещето върху забравата, фалшификациите и кражбата на история!