Индийската държава отмени конституционното право на автономия на Кашмир. Досега Кашмир беше със статут на пълноправен щат, но след въпросното решение на индийското правителство, географската област вече ще е със статут на присъединена територия под федерално управление. Това решение на индийското правителство е може би най-осезаемото събитие на международната политическа сцена през последна седмица. Пакистан, държава, която е съсед и вечен враг на Индия, очаквано осъди това решение, отказа да го приеме и се обърна към Съвета за сигурност на ООН. Кашмир е изключително деликатна територия, със силно преобладаващо мюсюлманско религиозно общество, в което индийците и Индия като държава, определено не са на почит, макар и практически да се намира на територията на днешна Индия. В тази връзка от ФАКТИ потърсихме за коментар арабиста Владимир Чуков, който направи обстоен исторически преглед и анализ на текущите предпоставки в този все още невъоръжен конфликт между Индия и Пакистан.
''Това е едно много старо огнище на напрежение. Една конфликтна точка между двете части на бившата Британска империя, разделена на един религиозен принцип, който особено в края на XX век, XXI век, някак си този принцип заложи мини, които няма как да не гърмят. Нека да кажем, че тази част на Индия, всъщност би трябвало конструкторите на тези две държави, да заложат в западната държава. Тоест в Пакистан. Но така се решили, така е решила колониалната власт, че тази територия остана като част от Индия'', започна с разяснение коментара си арабистът Владимир Чуков.
''Проблемът какъв е? Проблемът е, че имаме съществуването на две бих казал несъвместими от религиозна гледна точка общества, а за съжаление и държави, които сами по себе си воюват на различни територии. Било то по граничната, каквато е Кашмир, било то, ако искате и в Афганистан. Kaкво имам предвид? Държавата Пакистан е изградена на религиозна основа. Нещо повече - там има кръгове, има сили, има политически субекти, които реално изповядват радикалната форма на исляма, на сунитския ислям. Поради тази причина погледът, оценката, външната политика на тази държава спрямо Индия, е базирана на пълния нихилизъм'', отбеляза Владимир Чуков пред ФАКТИ.
''В исляма има един принцип, по силата, на който се признават само последователите на небесните религии. Става въпрос за християнството, юдаизма и исляма. Ето тук всъщност е заровено кучето на вечния конфликт между двете държави. Ако последователите са на не небесна религия, на не монотеистична, то тогава те трябва да бъдат ислямизирани насилствено. Нека да кажем, че не един или двама последователи на тези радикални религиозни кръгове, считат Индия за най-голямата езическа държава в света. Тоест те трябва да бъдат ислямизирани насилствено. Носители на тази идеология в държавата Пакистан, вече прикрито, тъй като става въпрос за държавническа форма на управление, или пък открито в лицето на субекти, терористични субекти, които се раждат именно в пакистанската част и респективно имат своите последователи на територията на Кашмир, а съответно от това следват постоянни нападения, постоянни терористични атаки. Вероятно мнозина си спомнят втория или третия най-голям атентат в света, става въпрос за атентата в Момбай преди години. Организацията на атентата бе дело на пакистански екстремисти, мюсюлмани екстремисти'', разказа и припомни арабистът Владимир Чуков.
''Това е постоянно генериране на подобен тип напрежение. Какво предприе Индия? Индия предприе даване на някакви бонуси на това население, те имаха специален статут, но бе така за да могат да потушат това напрежение. Това е изкуствена ''история''. Като сложите фанатизма, религиозната нетърпимост и ниския жизнен стандарт, всичко това някак си изглежда като палиатив в зле скроените държавни граници. Съответно след като Индия премахна този статут, досещате се какво се получи. Бяха им отнети привилегиите, което автоматично настрои тези крайни кръгове, които изповядват религията като основен принцип на оценка и държавнически филтър. Приема се като нещо, което е взето. Преди беше дадено, а сега е взето'', уточни той.
''Ако видим и кои реагираха по начин осъждащ индийската държава за действията ѝ, разбира се, че на първо място е Пакистан, а на второ място видяхме нашия съсед Ердоган, който призова индийското правителство да преразгледа тази своя политика. За съжаление това, което се случва между Индия и Пакистан е част от десетилетната битка между две държави, които имат взаимоизключващо се съдържание. То е заложено още от времето на Британската империя, така че Perpetuum mobile.. (вечно движение), един кръг, който се върти и има различни измерения'', заяви още Владимир Чуков.
''Трябва да се добави и фактът, че за съжаление и двете държави са част от клуба на ядрените държави, което хвърля още по-голяма сянка на тревога, не само в регионален, а и в международен план. Не случайно международната общност, САЩ нееднократно са обръщали внимание, че напрежението между двете държави не е рутинно, а носи в себе си потенциала да се превърне в нещо много разрушително. Това, което ние в момента наблюдаваме е с потенциал на много по-сериозен конфликт, отколкото тези, които виждаме в Близкия Изток или Африка, защото там няма ядрени оръжия'', завърши коментара си той.