Дори и аз не ядох даром хляб у вас – казва апостол Павел на ранните християни – не защото нямах право, а за да ви дам добър пример.
Нека ви разкажа една приказка за трудолюбието. Един заможен баща искал да научи сина си на труд – да е сигурен, че синът му ще знае как да управлява имота един ден.
Искам да изкараш една жълтица, отсякъл бащата. Наследникът – мамино синче – взел тайно една жълтица от майка си.
Не си я изкарал с труд, рекъл бащата и я хвърлил в огнището. Синът излязъл натъжен.
Няма как, сине – казала майка му – ще трябва да поработиш. Синът се хванал на работа и с тежък труд успял да спечели заветната жълтица.
Не си я изкарал с труд, отсякъл бащата и пак я хвърлил в горящото огнище. Синът скочил и с голи ръце извадил златната монета от разпалените въглени.
- Как не те е жал, тате! – извикал младежът – с толкова труд я изкарах!
- Наистина си се трудил – зарадвал се бащата – защото човек не цени нищо, за което не се е потрудил.