През този юли тайванският президент Цай Ингвен ще пътува до Ню Йорк, градът който символизира свободата и е дом на централата на ООН.
Това ще е преход към нейните визити в карибските страни, съюзници на Тайван. Тя ще защити правото на 23 млн. тайванци да бъдат част от системата на ООН. Нейната страна е готова да стисне си ръцете с държавите, които подкрепят постигането на устойчиво развитие на ООН.
Целите за устойчиво развитие ни дават план за по-добро и устойчиво бъдеще. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш вече подчерта необходимостта от ускоряване на съответните действия. Той вече посочи, че развитието не е устойчиво, ако не е справедливо и обхващащо всички.
Принципите на устойчивост и приобщаване са от ключово значение. Тайван направи значителен напредък в тяхното изпълнение и оказа подкрепа на страни в нужда.
Въпреки това Тайван продължава да бъде ограничаван от участие в срещи, механизми и дейности. Този факт подкопава принципа на партньорство, който изисква участие от всички страни и народи.
Тайван е готов да сподели своята история на успеха за постигането на целите за устойчиво развитие.
След дългогодишни усилия, тайванското правителство постигна значителни успехи в облекчаването на бедността и постигането на нулев глад. Ние ограничихме до 1.6% домакинствата с ниски доходи. Нашата здрваноосигурителна програма вече обхваща 98.8%.
Това надхвърля стандартите на целите за устойчиво развитие. Тайванското правителство има идентифицирани шест дългосрочни области на интереси по това отношение. Това са интелигентно управление на водата, устойчива трансформация на енергия, чист въздух, устойчиво управление на материали и кръгова икономика, опазване на екологията и зелени мрежи за международно партньорство.
Така се отнасяме към петте основни теми на политическия форум на ООН от 2018 г. - хора, планета, мир, просперитет и партньорство. Това е посочено и в програмата за устойчиво развитие за 2030 г.
През последните години Тайван представя подкрепа и програми за сътрудничество със страни от Пасифика, Азия, Карибите и Африка.
Само през миналата година Тайван проведе проекти за развитие в 39 държави. Ние продължаваме да следваме международните програми и нуждите на партньорски страни.
Като се има в предвид нашия принос е неразбираемо защо на Тайван е забранено да споделя опит и информация, които могат да бъдат използвани за по-добра координация в международните усилия.
Правното основание за изключване на Тайван от ООН е Резолюция 2758, приета от Общото събрание на ООН от 1971 г. Там обаче не се решава въпросът за представителството на Тайван в ООН, нито посочва островът като част от континентален Китай.
Само демократично избраното правителство на Тайван може да представя неговия народ от 23 млн. души. От ООН продължават за тълкуват погрешно резолюцията, за да обосноват неправомерното изключване на Тайван.
Международните организации за основани за постигане на общите цели на нейните членове, а не за удовлетворяването на целите на само един член. Според член 100 от Хартата на ООН: „При изпълнение на своите задължения, генералният секретар и служителите не търсят или изпълняват инструкции от което да е правителство или друга група, външна на обединението“. В същото време ООН бездейства, докато китайското правителство се опитва да наложи т.нар. принцип за "Един Китай" на групата.
Последният пример за това е отказването на консултативен статус от Икономическия и социален съвет на десетки неправителствени организации, които имат отношение към Тайван, противоречащо на позицията на Китай.
ООН може да е приобщаваща, но ако това е така, няма да остави дадена държава зад гърба си. Днес обаче притежателите на тайвански паспорти имат забрана да влизат в помещенията на ООН за публични посещения и срещи. Тайвански медии и журналисти също не получават акредитации за отразяването на срещи на ООН. Тези практики са несправедливи и дискриминационни, противоречащи на основните принципи за универсалност, на базата на които е основана организацията. ООН трябва да действа, за да коригира тези свои практики.
Ако ООН продължи да отстъпва пред китайската позиция, само ще подкрепи цялостната програма на страната. Ако групата се стреми да насърчава приобщаването и реализирането на устойчиво развитие за всички страни, то трябва да отвори своите врати за Тайван и неговото правителство.