Едва два месеца след предишната голяма профилактика, Топлофикация София започва нова. Няма да има топла вода до края на месеца. Колкото и кмета на София да гледа състоянието на топлофикация през розови очила, истината е проста: това дружество се разпада инфраструктурно, финансово и репутационно:
1. От около 100 млн. лв планирана инвестиционна програма за 2018, Топлофикация София е изпълнила едва половината за около 50 милиона лева. В същото време, амортизационните отчисления са 30 милиона лева. Имайки предвид, че инвестициите и ремонтите на дружеството не са от най-ефективните и в тях има много скрити загуби (надути цени на оборудване и ремонт), вероятно реалното съотношение е 1:1.
2. Разходите за въглеродни емисии започват да тежат и ще тежат все повече на топлофикация – само за една година са пораснали с 30 милиона лева. Сложете отгоре дълга наближаващ милиард лева, съмнителната стойност на вземанията над 3 месеца на дружеството за които са водят хиляди дела и съмнителни преоценки на имоти и нефинансови активи на стойност стотици милиони левове, и Топлофикация София си е пред фалит отвсякъде. Всъщност, нямам съмнение, че ако към вземанията и задълженията на Топлофикация София се приложи същата методология като към регулаторния преглед на активите (т.н. AQR) на банките, то компанията ще е с поне 100 милиона лева отрицателен капитал и никой одитор няма да ѝ завери отчета. И всичко това без да броим крайно противоречивите практики по определяне на цените за изкупуване на тока от Топлофикация София, за които Брюксел по всяко време може да се поинтересува… И фактът, че от известно време “сейшелски” "инвеститор" купува токът на дружеството по едни цена и го продава на борсата по други - да, по високи, познахте :-)
3. Много значим проблем, обаче, пред Топлофикация е сринатата ѝ репутация пред потребителите. Ако утре се направи местен референдум дали да ликвидираме дружеството, вероятно софиянци ще гласуват с „За“. Колкото по-лоша репутация, толкова повече хора започват да не си плащат и по ефекта на доминото в големите блокове общите разходи да се стоварват върху главите на все по-малко плащащи потребители, които от своя страна се чудят какво става. За допълнителна тръпка, всяка зима мрежата в някой квартал „гърми“ и хиляди семейства остават без топла вода и парно за седмица-две. И всяка зима тези „гърмежи“ са повече от миналата зима.
Няма рационална, видима, морална и законна причина Софийска Община да не започне още утре преговори за концесия или публично-частно партньорство с водещите европейски и световни инвеститори (разбира се не от Сейшелите и подобни офшорни дестинации). Докато много български граждани продължават да хранят кухи надежди, че фирми като БДЖ, пощите и ВиК дружествата могат да са държавни и печеливши, не мисля, че са много софиянците, които имат същите илюзии за Топлофикация София. А и приватизация вече е невъзможна, тъй като никой няма да си купи де факто фалирала топлофикация, чиито надути имотни активи и постоянно покривани от държавата дългове за газ я спасяват от фалит вече 4 пъти за последните 8 години – в най-добрия случай, при гаранции за регулаторната политика ще намерим стратегически инвеститор да поеме управлението и да инвестициите. В най-лошия, всички български граждани ще продължат да плащат за парното на софиянци до следващата енергийна или икономическа криза, когато дружеството ще фалира неспасяемо.