България е разделена на две: в единия лагер са защитниците на животните, а в другия - тези, които мразят бездомните кучета. И докато броят на безпризорните четириноги по улиците расте, властите изглеждат безпомощни, коментира Дойче веле.
В кучкарника в село Горни Богров близо до София шумът е непоносим. Там в клетки са настанени 500 кучета. Всеки ден идват нови попълнения - големи, малки, здрави и болни. Нищо чудно - при наличието на поне десет хиляди бездомни четириноги по софийските улици.
Във ветеринарната клиника на приюта сътрудници на организацията "Анимъл Рескю София" се опитват чрез кастрация да намалят поне малко неконтролируемото размножаване на бездомните кучета. Задачата обаче изглежда почти неизпълнима. На ден там се извършват по 20 кастрации, но в същото време в приюта годишно идват хиляди нови безпризорни четириноги, главно от предградията на София, обяснява Стела Райчева от "Анимал Рескю". Тя казва: "Хората използват животните за защита, не ги кастрират, защото смятат, че това не е хуманно. И когато се родят малки, те просто ги изхвърлят на улицата".
Властите - безпомощни и изпокарани
Преди няколко години властите се опитаха да спрат популацията на бездомните кучета посредством брутални масови избивания. Въпреки 100-те хиляди мъртви кучета, броят на безпризорните животни продължава да се увеличава.
През 2008 година в България влезе в сила нов закон за защита на животните, който предвижда целенасочени кастрации на бездомните кучета. "За съжаление, само на хартия", коментира Стела Райчева. "От 264-те общини, които от 2008 година са задължени да кастрират бездомните кучета, около 60 са издали писмени заповеди. В останалите общини просто нищо не се върши", казва тя.
В последно време в столицата се засилват призивите за решение на проблема с четириногите. Не на последно място, защото през март т.г. един възрастен мъж бе нападнат от глутница кучета и почина от раните си. Гражданите организират дори лов на бездомни кучета. Общественият натиск върху властите расте. Те обаче се оказват безпомощни.
"Проблемът се наслагва от години и не можем да очакваме, че за кратко време може да бъде решен като с магическа пръчка", казва Лорита Радева, председател на Комисията по опазване на околната. Тя пояснява, че градската управа от години залага на програмите за кастрация, но броят на бездомните кучета не е намалял чувствително. В бъдеще засилен контрол ще осуетява изоставянето на кучета, а програмите за кастрация ще бъдат разширени, подчертава Радева. "В същото време Столична община работи по планове за изграждане на нови приюти за кучета и ние сме си поставили за цел до 2016 година да намалим до 95 процента броя на бездомните кучета", казва тя.
Не се очаква скорошно решение
Малцина софиянци обаче вярват, че тази цел може да бъде постигната. До този момент кастрацията в столицата протича некоординирано, казва Стела Райчева. Защитниците на животните настояват за задължителна кастрационна програма за цялата страна. Проблемът може да бъде овладян, само ако в рамките на една година бъдат кастрирани 70 процента от всички кучета, категорична е Райчева: "Сякаш сме на кораб с голяма пробойна, през която постоянно влиза вода. Ние изхвърляме водата с кофи, но не запушваме дупката".
Цялата страна е разделена на защитници на животните и хора, мразещи кучетата. Съответните власти са претоварени и изпокарани. Понастоящем парламентарна комисия обсъжда промени в закона за закрила на животните. Но дори и в комисията се надигат гласове за масови избивания на бездомните кучета вместо кастрациите. Казано накратко: в България не се очертава скорошно решение на проблема.