Коментар на Искрен Вълчев
В началото малко литература. Имало едно време една сврака, тя намира синьо стъкло от бутилка. Иска да го ползва като огледало, но по пътя към гнездото го изпуска в река. Вижда птиче, плуващо под водата, моли да ѝ намери стъкълцето. Истинската цел на свраката обаче е да накара наивното птиче да примами на сушата риби, за да ги изяде. Рибите излизат, настава врява, идва лисица.
Лисана… изяжда свраката.
Още литература - една царица непрекъснато пита коя е най-голямата красавица на света; въпросът е към огледалото в стаята, то все не дава правилен отговор; в края царицата свършва като свраката.
Всичко това, кой знае защо, са детски приказки. Първата е на Емилиян Станев, втората - “Снежанка”. Възрастните не ги четат, а трябва.
Тези дни една отдавна пораснала жена държи синьо огледалце и постоянно го пита тя ли е най-дясната на света. Отсреща ѝ – гротеска.
Ако се доверяваме на литературата, краят на тази жена е ясен.
За Мая Манолова иде реч и нейната политическа съдба. Откакто се кандидатира за кмет на София, тя направи следното:
Каза, че иска да е кмет на всички граждани, независим; бори се срещу статуквото, не в полза на партии.
Яви се на пресконференция заедно с представители на листа. Те са партийци, листата – партийна. Тези хора от месеци работят за Манолова. Тя недвусмислено даде да се разбере, че това ще е групата ѝ в общинския съвет.
Участва в общо предизборно мероприятие с други двама кандидати за кмет. Единият - партиен, другият – не, но прицелен в същия партиен електорат. Седяха в инвалидни колички на цената на нравствен, естетически и политически потрес.
Каза, че на втори тур би подкрепила единия от тези двама кандидати.
Разкая се за Пеевски и Орешарски. Беше им и острие, вече е гъба – попивателна. Попива себе си. Катарзис. Не се харесва.
Даде специална пресконференция, за да заяви по адрес на БСП, че ако партията я счита свой за кандидат срещу ГЕРБ , по-добре да си бе издигнала сама кандидат. БСП подкрепи Манолова, тя БСП– не. Припомням: омбудсманът в оставка застана зад ДБГ и други десни формации за листата, също и в аванс зад Борислав Игнатов и Борис Бонев.
Обобщено: Мая Манолова официално е непартиен независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Независимостта ѝ обаче се проявява единствено като бягство от лявото.
Стане ли дума за дясното, на мига Манолова започва да приглася на десните партии. Не кои да е десни – а умните и красивите, които лично гонеше из улиците като бясно куче. Иска да е една от тях. Да, това е същата Мая, до скоро знаме и боксова ръкавица на БСП, бузлуджанска прима, пазеща гърба на Станишев с името Орешарски на гърди. Днес първата задача на тази нова Мая е да се разграничи от БСП, да спечели десните извън ГЕРБ – това е най-отличителна черта на кампанията ѝ до момента.
Моралните измерения на този сюжет са ясни. Манолова да се отрече от БСП е все едно Цветан Цветанов да се разграничи от ГЕРБ. Атанас Атанасов – от Иван Костов. Десните да я заобичат, означава все едно да любят Гешев. Животът е предлагал къде-къде по-големи изненади,
затова е напълно възможно десните избиратели да я припознаят, а един ден и прокурора Гешев.
Друго обаче е по-важно в битката сега. То касе пряк технически изборен въпрос. А именно – прави ли си добре сметката Мая Манолова.
На пръв поглед поведението ѝ е обяснимо. София е дясна, никога ляв кандидат не е печелил. Амнезията е отличителна черта на българския избирател, включително десния. След като “глупавият” десен електорат припозна бившия член на БКП Бойко Борисов за антикомунист, защо да не припознае Мая? Нима тя е разтривала ушите на Живков?
След като умните десни възприеха министър от кабинета на Борисов за враг на Борисов (Трайчо Трайков на президентския вот), защо тя да не е враг на Борисов и Нинова?
Но това не е всичко. Българският избирател не само е вечно забравящ, но и перманентно обича “Няма ляво, няма дясно”. Една червена по плът и кръв Мая, отречена от лявото, напълно се вписва в този лозунг. Ще го вее и след кметските избори.
На полето на аритметиката обаче нещата не са толкова розови и симпатични, както цветовете на дъгата и “Да, България”.
Камъче се мъдри в доскоро червените токчета.
Първо, умните и красиви десни не са единственият столичен електорат. Той бе равен на около 40 000 гласа (10%) на предишните избори, спечелени от Вили Лилков и Виктор Лилов. 67 000 гласа бяха левите избиратели (14%), подкрепили Михаил Мирчев и Георги Кадиев. 103 000 - през 2011 г. зад Кадиев. На терена са и националистите. Преди четири години вечният кандидат Джамбазки взе към 20 000 гласа. Тоест жълтопаветният сегмент нито е най-важен, нито най-голям. Не е сигурно дали Манолова ще спечели и малка част от него. По-същественото – не е сигурно дали няма да загуби голяма част от левия след толкова антилеви пози.
Ако мисли, че каквито и магарешки истории да твори, привържениците на БСП ще гласуват за нея, защото си е “тяхно магаре”, бърка.
Пак да видим цифрите – над 100 000 гласа за Кадиев през 2011 г. са почти два пъти повече от актива на Мирчев след 4 години. Тоест, когато не искат, червените просто не излизат да гласуват. Няма праволинейност, дисциплинираността отдавна е мит. Освен това, ако продължава с магариите, лидерът на БСП Нинова съвсем може да бойкотира доскорошната си съпартийка – начини безброй на тихия фронт.
Второ, най-успешната формула на независим кандидат в ерата на ГЕРБ не е на някой, който се отказва от една партия и флиртува с други.
Най-успешната формула е на Румен Радев.
И той пазеше дистанция от БСП, но се престраши един-два пъти да иде на партийните форуми. Дори търпеше делегати да го хокат. Нито за миг Радев не тръгна да заема стойки срещу БСП, най-малко пък да се прави на десен.
Трето, официално кампанията едва започва. Ако Манолова поддържа същата линия, не само ще прекали, но и ще кара хора да повръщат. Ако пък “смени плочата”, ще стане за смях. Някак “тайминга” на всички тези прояви не бе улучен.
Най-интересно в цялата история е поведението на лидера на БСП.
Няколко пъти Манолова дърпа за опашката Нинова, втората мълчи.
Но Нинова не от политиците, които дълго се спотайват като задрямала котка. Какво ли предстои? Прави впечатление, че едната от двете мълчи. Обикновено го прави по-умният.
Отделно от това Манолова се подиграва не с Нинова, а с цялата партия. Нима е фактор без хилядите софийски социалисти? Нима струва стотинка без БСП?
Партията майка подкрепя кандидат – нехранимайка?
Без БСП Манолова не само балотаж, но и четвърто място няма да вземе. Ще е “гигант” от ранга на Борис Бонев. Всичко това е от ясно по-ясно, независимо от фантазиите на стратезите зад нея.
В крайна сметка с поведението си Мая Манолова пое голям риск.
Той е да си ритне столчето – загуба на подкрепата на голяма част от електората на БСП, върху който е покатерена и извисява ръст.
Без него тя просто няма да бъде забелязана. Рискът е хитрата Мая да падне от столчето с двете токчета.
Но е възможно и друга игра да се играе пред очите ни – целта на Манолова да е кметския пост, само че Фандъкова да седне в него, не тя. Да не забравяме, че ГЕРБ я направи омбудсман. Играл ли е Борисов досега с двама кандидати? Да, няколко пъти.