В неделя за пореден път местим стрелките на часовника. И вероятно няма да е за последен път, тъй като ЕС тотално се оплете в този проблем, твърди в коментара си Бернд Ригерт.
Времето лекува всички рани? Това за съжаление не важи за Европейския съюз. Точно обратното: колкото по-дълго се отлагат проблемите, толкова повече се усложняват. Това се отнася както за големите кризи като Брекзит, така и за "дреболии" като премахването на смяната на времето.
Дреболии? Не е точно така. Предложеното преди година от Европейската комисия премахване на смяната на времето два пъти в годината има нужда от време и още време. Въпреки продължителните консултации, държавите-членки на ЕС така и не успяха да се договорят кой, кога и кое време ще отменя или ще запази. Някои от държавите искат да подготвят проучвания за приложението и да назначат координационни съвети. Европейската комисия отхвърли това. Тя бързаше, тъй като темата трябваше да бъде приключена в мандата на Жан-Клод Юнкер. От това не излезе нищо.
Пътуването във времето обратно към 1996-а, преди да бъде въведено лятното часово време в страните-членки на общността, би могло да се превърне в поредния безкраен спор на европейско равнище. В Брюксел вече се обзалагат кое ще се случи по-скоро: Брекзит или отмяната на лятното часово време. А защо не - на зимното?
В коя часова зона се живее по-добре?
Някои държави искат да запазят лятното часово време, тъй като сутрин се съмва по-късно. Други пък предпочитат зимното, понеже се съмва по-рано. И обратното. Като нищо е възможно да се образува един цял пъстър килим от кръпки, съставен от разединените привърженици на едното или на другото време, които се намират в трите часови зони в рамките на ЕС.
Испания междувременно обмисля да напусне средноевропейската часова зона и да въведе британското време, т.е. по Гринуич. Това би било много смислено от географска гледна точка. Би било по-добре и за Белгия, Люксембург, Нидерландия и Франция - от гледна точка на разположението на слънцето.
Европейският парламент принципно бе избрал 2021-а година за осъществяването на голямата реформа "лятно/зимно време". Но държавите-членки отказаха - времето било твърде недостатъчно за сложната подготовка. Но - за какво пък подготовка? Кандидатката за европейско членство Турция показа, че всичко става и без излишно протакане. През 2016-а президентът Ердоган реши трайно да въведе лятното часово време и страната му се оказа в една часова зона, отдалечена на два часа от Берлин и на три - от Лондон.
Пряката демокрация не върши работа
Как можа да се стигне дотук? Погледът назад в историята помага за намирането на отговора. Лятното часово време е останка от Първата световна война, когато военните имали нужда от повече светлина за безсмислените си битки. По време на Втората световна война германците го въвеждат отново. За трети път стрелките са преместени при голямата нефтена криза през 1973-а - за да се пести енергия. И през 1996-а година вече е приет законът за смяната на времето в ЕС - завинаги, както са мислили тогава.
През 2018-а година проучване в рамките на Общността стига до извода, че повечето от анкетираните 4,6 милиона участници са "за" прекратяването на смените на времето, тъй като било по-добре за здравето, ако вечер ставало по-рано светло или тъмно. Или сутрин? Целта на проучването, макар да не бе представително, бе да послужи като основа за взимането на решенията. В съответствие с изискванията на времето: пряка демокрация, отчитане на мнението на гражданите.
Това, което се провали при референдума за Брекзит, може да се повтори в случая с европейското време. При определени обстоятелства народната воля не може да се приложи, или пък ще изисква твърде много време. Като и в двата случая не времето притиска - натискът е създаден изкуствено от политическите сили. И вероятно и в случая с лятното и зимното време ще се проведе втори референдум, за да може проблемът да се преоцени още веднъж.
Свобода и слънце
Според мен, трябва просто пак да бъде въведено лятното часово време. Та нали географски на всяко място времето е друго - местно време, което зависи от положението на слънцето. Когато слънцето е най-високо, е 12 часът. Точка. Изкуствено въведените часови зони са анахронична измишльотина.