При падането на Берлинската стена единият е пътувал из Индия в пълно неведение за случващото се, а другият е седял смаян пред телевизора в апартамента си в Мюнхен. „Краят на ГДР е най-славното събитие в германската история - това беше най-прекрасното преживяване в моя живот“, спомня си Екехард Валтер събитията от 9 ноември 1989 г. „Без тази стена ГДР изобщо нямаше да просъществува“. Източногерманецът от Кведлинбург успява да преодолее Стената по-рано. През 1978 г. той успява да преплува 25 километра по Дунав - от Мохач в Унгария до Батина в бивша Югославия. "Това можеше да е последният ден от живота ми. Но мечтата ми се сбъдна, и днес не бих се поколебал да го направя”, казва той. До него стои приятелят му Екхард Селбах от Кьолн, който му помогнал да избяга.
Двамата днес вече 60-годишни мъже се удивляват на смелостта, която са имали тогава. „Бяхме около 20-годишни, чувствахме се безсмъртни“, спомнят си те. Забраненото тогава приятелство между „гражданин на ГДР“ и западногерманец започва през 1977 г. на един къмпинг в курортния комплекс "Златни пясъци" в България. Тогава Екехард Валтер и Екхард Селбах и пет пари не давали за пропастта, която дели ФРГ и ГДР, пиели си българска бира и слушали заедно Пинк Флойд, Сантана и Франк Запа. В някакъв момент западногерманецът попитал: "Ти не искаш ли да се махнеш?" Този въпрос Валтер дори и не смеел да си зададе, но той трайно се запечатал в съзнанието му. Малко след това източногерманецът осъзнал, че иска да се махне, а западногерманският му приятел решил да му помогне, като започнал да търси възможни пътища за бягство.
“Трябва да преплуваш по Дунава”
В багажник от Източен до Западен Берлин щяло да е твърде опасно! С фалшив западногермански паспорт от България до Турция също нямало да е възможно. На Селбах му хрумнало друго решение - Валтер трябвало да преплува Дунава.
На Разпети петък 1978 г. Екхард Селбах тръгнал в пет сутринта от Кьолн, а 22 часа по-късно вече бил на гарата в Печ, Унгария, където трябвало да чака приятеля си. Валтер пристигнал в 1 часа сутринта.
На Велика събота в 20:00 часа вечерта Валтер се гмурнал в ледените води на Дунава в Мохач, облечен в неопренов костюм, с плавници и шнорхел. „Ако някой ме беше попитал тогава какво правя там, мисля, че веднага щях да прекратя това начинание. Уплаших се за моя приятел, който помагайки ми, се изложи на голяма опасност, бягството от ГДР беше строго наказуемо престъпление”, спомня си Валтер. Докато той плувал по Дунава, Селбах се отправил с колата си към Югославия. Преди това успял да се сдобие с виза за Унгария, която му давала правото да пътува като западногермански гражданин в страните от Източния блок. За Селбах часовете в очакване на неговия приятел били мъчителни. Всеки път, когато чуел звук от моторна лодка или кучешки лай, си мислел: “Всичко свърши, сега ще го извадят”.
Бягството е успешно
Плуването на Валтер не минало без проблеми. Шнорхелът му се напълнил с вода и затова му се наложило да го извади, като същевременно се нагълтал със солидно количество тиня. Трябвало да внимава за всяко движение и да се крие в сенките, докато се придвижва на дневна светлина. Когато отново се стъмнило, Валтер разбрал, че се намира на югославска територия. "Изведнъж се успокоих, изплувах на брега и седнах да си почина за кратко. Бях успял!” Валтер се озовал на десетина километра до моста в Батина, където го чакал неговия приятел. С последни сили успял да преодолее последните метри и да излезе от водата. Неговият приятел му помогнал да се измъкне и през нощта двамата се отправили по шосе Е 662 в посока Осиек, за да излязат от граничната зона. Около 15 ч. на Великден достигнали границата с Австрия.
Имали невероятен късмет. Пуснали ги без проверка. Така не им се наложило да използват взетия назаем западногермански паспорт. Преди това Селбах унищожил паспорта от ГДР, за да изключи съмнение за помощ при бягство.От другата страна на границата двамата мъже вече можели да дадат воля на радостта си. След това могли вече спокойно да се придвижат до Мюнхен. Бягството на Валтер било успешно.
"Аз съм просто германец"
30 години след падането на Берлинската стена и повече от 40 години след грандиозното бягство, Екехард Валтер е "приключил с ГДР". "Не се чувствам нито източногерманец, нито западногерманец, аз съм просто германец", казва той и допълва, че не разбира носталгията по онова време: "Радвам се, че трабантът вече не съществува. Той беше смрадлив и грозен на всичкото отгоре."
До падането на Берлинската стена двамата мъже пазят историята за бягството в тайна, защото не искат неизвестния маршрут за бягство да бъде блокиран. “Така ние дадохме нашия много, много личен принос за обединението на Германия”, казват двамата мъже.