Българите, които вярват, че при Живков е било по-добре, са двойно повече от отричащите това твърдение. Нашият автор Георги А. Ангелов си направи труда да сравни живота тогава и сега. Без емоция, само чиста статистика.
Само 22 на сто от българите смятат, че твърдението "При Живков беше по-добре" не е вярно. Така поне излиза от провокативно изследване на „Галъп интернешънъл“, резултатите от което научихме тази седмица. Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в колективното съзнание след 1989 година. Или т.нар. “морфичен резонанс” (по Ахмед Доган). От изследването научихме и това: 45 на сто от анкетираните българи смятат, че по време на дългогодишното управление на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% казват, че нямат мнение по този въпрос. И още: 54% смятат, че демокрацията ни е отнела много.
За целите на този текст нека да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го наречем Стати. Той е едновременно дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият образ е представителен и за хората без собствени доходи.
Продължителност на живота
През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години.
Тоест, днес Стати живее с 5 години повече, отколкото когато Живков започва да израства в кариерата си.
Доходи и разходи
През 1962 година Стати е имал годишен доход от 487 лева, от тях - 225 лева от заплата. На година е харчел 461 лева, от които 211 лева за храна. Статистиката не издава никакви детайли за доходите извън заплата и пенсия, но бързо става ясно, че нашият средностатистически българин едва ли е живял много добре, след като почти цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки.
Към края на “зрелия социализъм” - през 1985 година, нашият герой вече се е позамогнал. Печели 1990 лева на година, от тях 1203 лева са от заплата. Харчи общо 1836 лева, а за да напълни хладилника си “Мраз”, са му необходими 752 лева. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има доход от 1502 лева, 629 лева от тях са от заплата, харчи 1301 лева, от които 1112 лева отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен доход на Стати е 6013 лева. От тях той харчи 5772 лева, като за храна отиват 1714 лева.
Казано иначе: от статистическите данни излиза, че българите, според които при Живков е било супер, не са съвсем прави. Даже хич. Разбира се, трябва да направим следното уточнение: както знаем от популярния виц, статистиката е наука, при която ако главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва съвсем нормална. И все пак - ето още интересни данни.
Днес българинът пътува в пъти повече
1980-та е една от годините по време на соца, през които най-много българи са пътували извън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че повечето от тях са ходили в СССР. За сравнение - само през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от ЕС.
Лъжливото усещане за сигурност
Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на мощната пропаганда и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме кървави подробности за инциденти с човешки жертви. Така се създава впечатление за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е така.
Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са загинали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, загиналите на пътя са 1066. А през 2017 година, според официалната статистика на МВР, жертвите на пътя са 682. Като имаме предвид, че в наши дни регистрираните автомобили са около 3,5 милиона, а през 1973-та само 1 милион, можем да направим извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един интересен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните гиганти се е подобрило и качеството на въздуха.
А социалното неравенство?
Преходът, който, според усещането на мнозина, сякаш никога няма да свърши, рязко разтвори ножицата на социалното неравенство. Особено ако за база за сравнение служи еднаквата бедност по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти. Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За сравнение: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти.
Накрая да кажем и това: за усещането, че днес сме много по-зле, вина носи същата тази пропаганда, която никога не си е тръгвала. Друга причина е липсата на знания за процесите и за истинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост. Според свидетели, дори Живков е казвал, че "вече нищо не е като едно време, дори шоколадът”.
Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното поколение очевидно е създало сред младите погрешни представи за живота в НРБ. А тези погрешни представи по всяка вероятност ще окажат влияние върху решенията им в бъдеще. Като например за кого да гласуват.