Очакванията за нещо “голямо”, което може да се случи на\след срещата на премиера Борисов с президента Тръмп в Белия дом, се оказаха фалшиви. В прогонозите си познаха само местните русофили. Също като Борисов, който заяви след това, че за него срещата му не била вълнуваща ( защо е свикнал на такива посещения), поклонниците на култа към евразийството бяха спокойни предварително, че техният Борисов няма да ги разочарова.
Не просто се оказа, а се доказа, че приказките на Борисов за баланс в отношенията между Русия и САЩ са за вътрешна употреба с цел укрепване на позициите му в България като несменяем ръководител на държавата. И не само заради абсурда да балансираш между съюзник и противник, което носи ползи на противника, но и откроява видимия дисбаланс в отношението на Борисов към Путин както към строг господар, докато към Тръмп Борисов демонстрира позволено самочувствие на опонент по няколко теми.
Сред тях на първо място е визовият въпрос, макар той далеч да не е най-важния двустранен проблем от стратегическо значение. Нашият правителствен ръководител е наясно, че Америка е привлекателна за българите. Дали я обичат или не, не е важно, но стотици хиляди българи се пренесоха да живеят там и за никакъв баланс в отношението към Русия в това отношение не може да се говори.
Борисов се постара да бъде чут от журналистите изпреварващо да (пред)поставя на влизане в Белия дом темата за визите, а след това да коментира на излизане, че не е пропуснал да акцентира върху искането за отпадане на визовия режим и по време на разговора си с Тръмп. Отговорът на Тръмп очевидно е отрицателен пред Борисов. В преразказа на Борисов обаче той е положителен, защото при следваща срещу между двамата вече щял да бъде решен. Получи му се като като във вица за Иванчо, на когото баща му обещал да купи колело, ама друг път.
На ръба на упрека към домакините прозвуча и констатацията на премиера Борисов, че администрацията на тази държава е “тежка” и затова си мисли, че централата в Белене е руска. С лек, почти бащински тон, на какъвто е свикнал поради заседяването си във властта, Борисов все пак похвали Тръмп, че е “схванал” проблематиката около ядрения проект. Схватлив се оказва той, според нашия министър-председател!
Още по-ясен беше в посланието си по същия казус Борисов към наострените уши на лакомниците у нас, които са петимни да се извади от тресавището проекта за централата, заседнал в земетръсната зона по препоръка още на съветските специалисти преди повече от 30 години. На тези местни лакомници и на онези от Москва, които им подхвърлят апетитни надежди в корупционната клетка, Борисов потвърди от американска земя, че се опасява да не го гонят с камъни и ги увери, че няма да изхвърли в реката руските реактори, за да ги замени с американски.
Не може да се отрече, че Борисов спази своето твърдо обещание, дадено пред журналистите часове преди разговорите в Овалния кабинет в неговия самолет, да не допусне решение за изграждане на натовска военноморска база в България. Той изрази съмнение, че изобщо ще му бъде поставен такъв въпрос. Съмненията му явно не се оправдаха, както стана ясно от спазарения компромис да бъде изграден команден център на НАТО във Варна.
Дали пък именно от допълнителни питания на американските журналисти относно отказа му да сътрудничи със съюзниците в Черно море не се е опасявал Борисов, който така услужливо беше предпазен от техните въпроси след като напусна Овалния кабинет?
През цялото време на посещението си в САЩ, което към момента на появата на този текст още не е приключило, фокусът на Борисов беше към опитите му да впечатлява българската аудитория, а не американската, отписана предварително от него като публика за неговото шоу. За целта премиерът се държа като на магистрала ”Хемус”, захранвайки с видеоклипчета любопитството на българските потребители на филмовото му производство към негова личност. Макар и напълно лишени от каквато и да била значима информация за случващото се, тези постаянни напомняния все пак показаха, че да се хареса у дома е първата му грижа.
Една от големите разлики между САЩ и Русия е в това, че американският президент има само “съвещателен глас” по въпросите на икономическото сътрудничество. Той не може за изкомандва американския бизнес да обърне внимание на България, камо ли да предложи конкретни инвестиции с тази чужда за него пита. Докато Путин е в състояние да нареди каквото си иска в този смисъл – без да се опасява от корупцията, чиито главен генератор у нас са съветско-руските традиции на правенето на “бизнес” по старите колониални правила. Така че Тръмп и при най-голямо желание не би могъл да обещае на Борисов как ще се държи в бъдеще американския капитал, представен твърде скромно за неговите възможности в България с класирането си на 6 място сред чуждите инвеститори в страната.
Но ако се върнем на въпроса какво доказва, че Борисов не е никакъв балнсьор, отговорът е не само в липсата на логика да играе роля, която никой не му е възлагал, но и в обобщението: в Москва Борисов се извинява, че не се старае достатъчно пред Путин, докато във Вашингтон не се чувства длъжен да се държи като подчинен пред началника си.
Фактът, че нашият премиер се разходи до САЩ по опънатото нервно въже между Москва и Вашингтон без да падне от него, не го прави балансьор, а въжеиграч. А когато го чуем да упреква руската администрация, че е тежка, т.е. малко глупава и не разбира кой може да стои зад изграждането на една ядрена централа, ще можем да признаем, че е постигнал баланса на собственото си отношение към Изтока и Запада, с който така незаслужено до момента се хвали.