Вежди Рашидов, председател на комисията по истината, пардон, на културата, в НС, работи върху нов медиен закон, който щял да разграничи истинските от неистинските медии. Вежди Рашидов от ГЕРБ. Преди седмица пък министър-председателят Бойко Борисов пред представители на "Репортери без граници" е акцентирал върху значимата роля на медиите в съвременното общество като коректив на управлението. И за свободата им. Това е лъжа, не е важно за Борисов, безусловно показват действията му. Затова е особено опасно когато партията на такъв лидер определя кое е истина и кое не.
Наскоро министър-председателят цитира учебник на КГБ. Като очевидно внимавал по темата, той знае, че сред основните стълбове на една пропаганда, е медийното облъчване. Особено когато си имаш работа с народ, който по соцрефлекс вярва на 95% на БНТ, респективно телевизията.
Работата на "тихия фронт" на Борисов с медиите не е от вчера. Публична тайна е как на настоящ министър от правителството му бе обещан този пост срещу медийна подкрепа в леко смутните времена в месеците около и след подаването на оставка на кабинета "Борисов 1".
Въпросът със свободата на медиите в България има два аспекта. Първият е контролираният процес по придобиване на собствеността им. Държавата очевидно се намесва, особено когато става дума за националните телевизии, в текста вече е споменато защото те са особено важни. Емблематичен е случаят с Нова телевизия, където КЗК забрани влизането на чеха Петр Келнер, за да освободи пътя на Кирил Домусчиев. Там "зелената светлина" дойде изключително бързо. Впрочем "Нова телевизия" още преди да премине в ръцете на Домусчиев вече бе със силен уклон към властта. Очевидно във времето изпълнителният директор Дидие Щосел бе "вербуван" и се поддаде пред българската действителност. След това назначенията на Домусчиев свършиха останалото - до тоталната безобидност на иначе приличната преди години медия. В "Нова" вече коли и беси Миляна Велева, приближен до Делян Пеевски бивш кадър на Канал 3. Неслучайно след нея в телевизията започнаха да се появяват още хора от Канал 3 - Мая Костадинова, Васил Иванов. Защо това е лошо? Защото от тях никога няма да видите нещо против ГЕРБ, срещу Бойко Борисов, нещо против Пеевски, Цацаров, Гешев и останалите "силни" на деня. Няма да прочетете от Кирил Домусчиев поздравление за разследване на Васил Иванов срещу властта. А това вече не е демокрация. Това е режим.
Няма да припомняме за пореден път редицата случки в Нова телевизия и онлайн-изданията от медийната група през последните месеци - от свалянето на предавания през натирването на журналисти до превръщането на програмната схема в поредица от безобидни развлекателни буламачи. Последният пример впрочем е от тези дни, когато журналистът от спортната редакция на Нова Илиян Енев е прогонен, задето казал, че в мач на Лудогорец на Домусчиев има дузпа за противника. Дузпа, която е очевадна. Дотук за търсенето на истината.
Няма да припомняме подробно и случаят с изгонената от варненска медия журналистка, която дръзнала да попита Иван Портних за пиянския скандал в Израел. Достатъчно е да кажем, че в медийната група коли и беси представителка на общинския съвет на ГЕРБ.
Или пък темата с разпространението на печата, на издания като "Прас прес", чийто карикатурист наскоро Борисов обяви, че "наблюдава".
Пословично е и отношението на Борисов към медиите, които третира диктаторски, с тотална нетърпимост към въпроси, които не са му по вкуса и грубо отношение.
От какво го е страх Борисов, от какво го е страх Домусчиев? Мъжкарите... Защо се плаши дори от минимална медийна свобода Борисов, след като държавата по думите му е цветуща? Ако наистина е така, просто всички ще го потвърдим и толкова. Но и той самият си дава сметка за другата страна на монетата и реалното състояние на държавата. Същото важи и за Домусчиев. Според някои издания вече милиардер, в най-силните години за бизнеса си тръгнал да се заяжда със спортни журналисти, които си вършат работата. Твърде недостойно.
Другият белег на Борисовата пропаганда е БНТ. Там законът изведнъж сработи за Коко Каменаров, за да бъде разчистен пътят на Емил Кошлуков като генерален директор на телевизията. Всеки малко по-запознат с битието на г-н Кошлуков знае оплитането му с ГЕРБ. Така и БНТ бе овладяна. Георги Любенов с изкуствената си усмивка се радва я на Георги Близнашки, я на Огнян Герджиков, които обясняват на клетия българин какви велики ловци на бандити са Гешев и Цацаров. Тук също няма да влизаме в спорове. Простичкият факт, който доказва всичко, е че докато тези хора отговарят за справедливостта, няма да видите реално разследване срещу властимащите. Както не сте видели досега. И милиардите ще отиват в техните джобове, докато триумфално по телевизора ви казват, че пенсиите се вдигат на чутовните 250 лева.
Разбира се най-бруталният пример за угодничество към властта е Канал 3. Телевизията, която е първа на всички брифинги на прокуратурата и на всички живи включвания на Бойко Борисов. Телевизията, която всички знаят, че се контролира от Делян Пеевски. Просто погледайте няколко дни Канал 3 и ще Ви станат ясни взаимовръзките в държавата. Най-лошото е, че вместо да бъде изолирана, тя се мултиплицира в Нова ТВ, БНТ, ПИК. А, да, ПИК. Медията, която бе заклеймена от Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова, когато по време на предизборната кампания в София пусна голите снимки на годеницата на Борислав Игнатов. Месец по-късно същата медия пътува заедно със същия този Бойко Борисов на държавно посещение в САЩ. Пътува главната редакторка, която работеше и като водач на агитката на Иван Гешев пред ВСС по време на избора на главен прокурор. Неслучайно преди дни Данаил Кирилов определи хората, които протестираха срещу избора на Гешев като "сган", а друг министър - финансовият, заплашваше репортерка на партийна (уж опозиционна) телевизия с намаляване на субсидията. Пълна слободия.
Така се оформя и вторият аспект на липсата на медийна свобода. При това ниво на цивилизационно развитие от управляващите, естествено всяка критика се приема като повод за мъст. Така малкото останали свободни медии са "натискани" по всевъзможен начин. Пример са последните действия спрямо bTV, която имаше дързостта да разследва кашите в БФС и да не играе по свирката на Борисов в деня на местните избори. Това доведе до тотално заклеймяване на медията от тези страни. Разбира се, механизмите за натиск са различни, най-често финансови.
Липсата на свобода се изразява и в това, че не е ясно какво ще се случи с журналист, който тръгне да критикува открито властта. Когато си имаме работа с нивото на Борисов и Гешев, всякакви сценарии са възможни. И тук сме по-близо до Русия, отколкото до ЕС.
Странно е защо в България има такъв страх от критиката. Която е основен инструмент за надграждане, развитие. Вероятно защото не то е търсено, а традиционният личен келепир.
Като обобщение в България се оформят два лагера - на искащите демокрация и искащите автокрация. Първият лагер има на своя страна единствено съвестта и достойнството си в тази битка. Вторите са се обединили в юмрук, държащ бухалка. А такава конфигурация няма право да определя нито свободите, нито истините.
По темата за новия медиен закон и свободата на словото днес в предаването "Студио Хъ" от 19,30 ч. в "7/8 TV" ще гостува Светослава Ингилизова от "Факти".