Новоизбраният президент на Хърватия има тежка задача: без да разполага с големи правомощия, той ще трябва да работи за преодоляването на дълбокото разделение в страната. От успеха му зависи много, пише Зоран Арбутина.
Новоизбраният президент Зоран Миланович обеща да бъде държавен глава на всички в страната – както на хърватите, така и на малцинствата. Той освен това заяви, че не желае повече да говори за миналото и ще работи за единство в многообразието.
А Хърватия им болезнена нужда именно от това, защото е дълбоко разединена: леви и десни са се хванали за гушите, а в този сблъсък тъкмо миналото играе ключова роля. Понякога на човек дори му се струва, че все още не е свършила нито Втората световна война, нито войната от началото на 1990-те години, или че все още се водят сражения между партизаните-антифашисти и усташите-фашисти или между хървати и сърби.
Държавният глава няма особено много възможности да заличи този дълбок разлом в обществото. Хърватският президент се избира директно, но въпреки това правомощията му са доста ограничени. Той е главнокомандващ на въоръжените сили по време на война и издава указите за назначаването и освобождаването на генерали и посланици. Президентът контролира тайните служби, заедно с премиера, и притежава известни правомощия в областта на външната политика.
Силата на думите
Държавният глава все пак има известни възможности за упражняване на влияние. Хърватският президент винаги се радва на голямо медийно внимание, а думата му се чува в общественото пространство. По време на предизборната борба Миланович каза, че иска да превърне Хърватия в „нормална" страна. И очевидно възнамерява да снижи температурата на словесните сблъсъци, да се дистанцира от патетичния национализъм на своята предшественичка и да заговори с езика на помирението и включването. Тоест, да бъде президент на всички, включително и на сърбите, живеещи в Хърватия.
Освен това Миланович иска да въведе съвсем различен политически стил. Той вече заяви, че ще упражнява правомощията си по възможно най-прозрачния начин и няма да влиза в никакви задкулисни договорки. А това би било много важно в една държава, където корупцията и шуробаджанащината са всекидневие, а две трети от младите хора са убедени, че професионалните успехи се постигат единствено с добри връзки.
Ако Миланович наистина успее да превърне Хърватия в „нормална" държава според своите представи, тогава може да намалее и потокът от млади хора, които масово напускат страната в търсене на своя „нормален" живот в държави като Германия, Австрия или Ирландия.
Мост към съседите
В рамките на своите външнополитически правомощия, новият президент би могъл да допринесе и за нормализирането на отношенията в целия регион. Още като премиер Миланович доказа, че е убеден европеец и няма особени симпатии към национализма. И може би ще успее да прехвърли мостове към съседните страни, най-вече към Сърбия и Босна и Херцеговина. Особено благоприятни условия за това създава сегашното хърватско председателство на Съвета на ЕС.
Тази година в Хърватия ще има и парламентарни избори – най-вероятно през есента. На тях ще разберем дали сегашната изборна победа на Зоран Миланович е била предвестник за сериозен политически обрат в страната. А дотогава новият президент ще трябва да се съсредоточи върху изпълнението на главното си обещание: да нормализира страната. Ако не успее, недоволството на хърватите ще продължи да расте, а младите хора ще продължат на рояци да напускат родината си.