Лицемерният флирт между Русия и Турция заприлича на танц върху острието на бръснача. Сирийската армия, подпомагана от руската авиация освободи Алепо и заплаши Идлиб. Ердоган изпраща няколко стотин танка за да спре вражеската офансива. Инициативата му е почти обречена, първо защото турските танкове са лошо качество и се разпадат като яйчени черупки и второ, защото цялото сирийско въздушно пространство е под руски контрол.
В турския парламент Ердоган изкрещя нечути до сега заплахи срещу правителството на Дамаск. За сега той се пази от преки заплахи срещу Русия. Въпреки неговото антируско въздържателство, турски националисти заплашват да атакуват руски интереси и руски представители навсякъде в страната. Посланникът на Москва в Анкара - Алексей Ерхов заяви, че се чувства физически застрашен. През 2016 година, неговият предшественик - Андрей Карлов бе застрелян от упор от турски полицай. Русия се въздържа навремето от съответен отговор. Този път, ако подобно нещо се случи, Путин едва ли ще го преглътне без да реагира.
Наблюдателите цитират 900 хиляди бежанци на палатки. Още 2 милиона се готвели да напуснат зоната на сраженията. Какви са тези хора? От къде са тръгнали и за къде? Там ли са родени или са пришълци? Къде са им къщите, нивите, градините? Само от бомбите ли бягат или от безчинствата на главорезите? Те против Башар ли са или са с него. В това отношение Кюрдите заеха ясна позиция. Те подписаха споразумение с Дамаск, за военна взаимопомощ във войната с Турция. От своя страна Ердоган се оплете в играта с дихадистите. В едно и също време ги "преследваше", докато синът му Ахмет Бурак Ердоган изкупуваше техния петрол и осигуряваше доходите им.
Американците, които подпалиха региона с измислените "Оръжия за масово унищожение", се правят на "ни лук яли, ни лук мирисали". На безпомощна Европа, остава задължението да плаща греховете на управниците си.
В тази невиждана до сега бъркотия, войнствените и противоречиви действия на турския президент правят руската намеса неизбежна, както за мир, така и за война.