Маргинализацията на ромското малцинство остава най-сериозният проблем с човешките права в България, се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в страната ни през 2011 г.
В него се обръща особено внимание и насилието, извършвано от десни екстремисти, срещу роми, мюсюлмани и други религиозни малцинства.
Както печатните, така и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има информации,
че хора с политическа и икономическа власт сплашват журналисти. Макар държавните електронни медии да представят мнения на опозицията, наблюдатели смятат, че законът е неадекватен и не защитава тяхната програмна независимост и оставя тези медии уязвими към натиск от държавата.
Индивидуални лица критикуват правителството без официални репресивни мерки. Но в селските райони, които предлагат по-малко възможности за работа, хората са по-предпазливи в критиките към местните власти. Местни журналисти съобщават, че регионалните медии са неразвити и особено местните онлайн новинарски сайтове са под пълния контрол на бизнес интереси и групировки, свързани с местните власти. Очаквайте още подробности.
Корупцията продължава да вреди на възможностите за действие на правителството
и на общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, отбелязват авторите на доклада. Сред останалите проблеми с човешките права се посочват лошите условия в затворите и центровете за задържане, включително заради тяхната пренаселеност. Отбелязва се и малтретирането на затворници и арестанти, особено представители на малцинствата. Констатират се също така дългите забавяния в съдебната система, очевидната злоупотреба със записи от телефонни разговори, насилието и дискриминацията срещу жени, насилието над деца, дискриминацията срещу членове на ромското и турското малцинство, антисемитският вандализъм, трафикът на хора и дискриминацията срещу хора с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални и хора, носещи вируса на ХИВ/СПИН.
Правителството предприе стъпки за съдебно преследване и наказване на високопоставени държавни служители, извършили злоупотреби в службите за сигурност и в други държавни служби. Но неговите действия често са неефективни и безнаказаността е проблем, се отбелязва в доклада.
Наблюдатели определиха президентските избори през 2011 г. като отразяващи "спазването на основните права и свободи", но също така
обърнаха внимание на съобщенията за купуване на гласове и организационните слабости.
Няма информация правителството или негови служители да са извършвали произволни или незаконни убийства, пише Държавният департамент. Защитниците на човешките права продължават да настояват, че законът предоставя на полицията прекомерна власт да прибягва до сила и до смъртоносна употреба на огнестрелни оръжия. В 10-те месеца до октомври имаше 39 съдебни преследвания и 13 осъдителни присъди срещу служители на министерството на вътрешните работи, отбелязват авторите. Те допълват, че няма информация за политически мотивирани изчезвания на хора.
Държавният департамент отбелязва, че конституцията и законите забраняват мъченията и друго нечовешко, жестоко или унизително отношение или наказание, но наблюдателите отбелязват увеличаване на употребата на сила във връзка с нарасналите усилия на правителството за справяне с организираната престъпност. Цитират се данни от изследване на института "Отворено общество", според които полицията е по-вероятно да използва прекомерна сила срещу хора от ромски произход. В първите шест месеца на годината правителството е разследвало 36 случая на полицейско насилие. В първите седем месеца до юли съдилищата са оправдали 12 полицейски служители. Неправителствени организации твърдят, че властите често не разследват надлежно твърденията за полицейска жестокост.
В доклада се посочва, че полицията може да задържа хора за 24 часа, без да им повдига обвинения. Има информации, че понякога
полицията арестува заподозрени за дребни престъпления и злоупотребява физически с тях,
за да ги принуди да направят признания, особено когато заподозрените лица са роми. Авторите отбелязват случая от ноември 2010 г., когато четирима полицаи пребиха 23-годишния студент Стефан Бофиров от Пловдив, за да го накарат да признае за грабеж. Министерството на вътрешните работи уволни един полицай и наложи дисциплинарни наказания на другите трима за превишаване на правомощията им. Организации за защита на човешките права продължават да твърдят, че не се правят медицински прегледи след случаи на полицейско насилие и властите рядко наказват провинили се полицаи.
Условията в повечето затвори са сурови с неадекватни тоалетни, отопление и вентилация. През годината са регистрирани 53 смъртни случая в затворите и четири в предсъдебните центрове за задържане. Отбелязва се, че пренаселеността остава сериозен проблем особено в центровете за задържане. Към октомври в 13-те затвора в страната е имало 9174 затворници, включително 89 непълнолетни и 301 жени при капацитет от 8763 затворници. Отбелязва се, че в бургаския затвор някои лишени от свобода били принудени да спят на пода поради липса на достатъчно пространство за легла. Ежедневната хранителна дажба се равнява на около 3,20 лева. Неправителствени организации са получили оплаквания както от качеството, така и от количеството на храната, се отбелязва в доклада.
Затворническата администрация е получила
оплаквания от затворници за налагани им санкции, лошо качество на медицинското обслужване, условията за живот
и малтретиране от затворническите надзиратели. Затворническата администрация счита, че 1300 затворници или над 13% от общият брой на затворниците, са наркозависими. Затворническите власти изпитват затруднения в ограничаването на достъпа на затворниците до наркотици и диагностицирането и леченията на нарастващия брой наркозависими затворници.
В доклада се отбелязва, че само един от 42-те центрове за задържане отговарят на международно установените стандарти за човешките права. Правителството частично ремонтира няколко центрове за задържане. Към октомври в тях се намират 1326 души, сред които 33 непълнолетни и 48 жени. Общият им капацитет е за 1786 души.
В доклада се отбелязва, че макар законът да забранява произволните арести и задържания, има информации, че понякога полицията злоупотребява с правомощията си да извършва арести.
Посочва се също така, че някои мюсюлмански лидери се оплакали от тормоз, при който службите за сигурност редовно им задавали въпроси за религиозен радикализъм и фундаментализъм. Отбелязва се също така, че дългите забавяния на съдебните процеси са обичайни и има голям брой спорни разследвания. Установеното в закона време за разследвания често води до прибързано повдигане на обвинения, които съдиите връщат за допълнително разследване, по време на което хора, обвинени за сериозни престъпления са освобождавани под гаранция.
Държавният департамент посочва, че конституцията и законите установяват независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространен проблем. Общественото разбиране, че съдебната система раздава нееднакво правосъдие стана причина за редица демонстрации, някои насилствени и расистки, в края на септември. Отбелязват се мнения на наблюдатели, според които Висшият съдебен съвет бавно въвежда вътрешна дисциплина. От 105 дисциплинарни дела, изпратени на съвета през годината, само четири са довели до уволнение, две до понижаване в длъжност, четири в намалено възнаграждение и 46 - в други дисциплинарни санкции.
Посочва се, че
спънките пред съдебната система и разследващите органи остават проблем в по-големите юрисдикции, а дългите отлагания на наказателни дела са чести.
Законът предвижда независимо и безпристрастно правосъдие по граждански дела. Но дългите отлагания, както по наказателните дела, засягат работата на съда по граждански дела.
Законите предвиждат свобода на словото и печата и правителството като цяло спазва тези права. Но има многобройни притеснения за доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, стремящи се към политическо влияние. Неправителствени организации съобщават, че журналистите практикуват автоцензура или вземат пари от политици и бизнес лидери и от групировки, свързани с организираната престъпност, за да поместват положителни истории за лидерите и криминалните групировки или негативни информации за техните опоненти. Освен това има информации, че собствениците на медии принуждават журналистите да променят информациите си. Журналисти се оплакаха, че някои медийни компании имат неофициални списъци с политически партии, хора и истории, които трябва да получават само положително отразяване. Собствеността върху медиите остава само частично прозрачна и няма гражданско наблюдение над субсидираните от държавата медии, които са най-популярни извън столицата.