Армията на Ердоган е по-силна от тази на Асад, но ако Русия, която владее въздушното пространство над Сирия, реши да бомбардира турски градове, това ще подпали пожар в целия регион. Задава се нова трагедия.
Докато светът се е вторачил в коронавируса, във войната в Сирия се очертава нова трагедия. Конфликтът трае вече девет години, но никога досега не е имало толкова много хора, принудени да бягат от родните си места, колкото днес. От декември насам един милион цивилни граждани са превърнати в бежанци, а само в лагера Атмех бяха временно подслонени около 2 милиона души. Заклещени между турските гранични укрепления и настъпващите войски на режима на сирийския режим, тези хора живеят в постоянен страх. Защото сирийската армия остави зад себе си само изгорена земя.
Само някакви си 20 километра я делят от палатковия бежански лагер Атмех. А Турция иска на всяка цена да предотврати нова бежанска вълна, поради което държи границата си със Сирия затворена и се готви за решителна битка с армията на Асад. Целта на Турция е да я изтласка зад наблюдателните постове, които преди 2 години бяха договорени с Русия, и които трябваше да пазят населението на Идлиб. Десетки турски войници загинаха вече при сирийските въздушни нападения. Турската армия превъзхожда сирийската, но ако Русия, която контролира въздушното пространство над Сирия, реши да се намеси и започне да бомбардира турски градове, това може да подпали огромен пожар в региона.
Само Путин може да спре армията на Асад
Ключът за предотвратяване и на двете катастрофи - хуманитарната и военната - се намира в ръцете на Москва. Само руският президент Владимир Путин може да накара Асад да спре унищожителния си поход. Затова 14 външни министри на страни от ЕС апелираха тази седмица не само към Асад, а и към Путин незабавно да сложат край на сраженията в Идлиб. В противен случай има опасност от нова „кървава баня", предупреждават и от ООН.
Руските изтребители обаче продължават да нанасят въздушни удари и няма никакви белези, че Русия може да промени поведението си. Точно обратното: Путин оставя турския президент, а и европейците в пълно неведение.
Ердоган искаше да покани руския лидер, президента на Франция Макрон и германската канцлерка Меркел на среща в Истанбул. Путин обаче обяви, че би участвал само в среща, като тази в Астана, т.е. само с участието на Ердоган и президента на Иран Рохани. Това не вещае нищо добро, особено след като знаем, че за първи път към Идлиб напредват и проирански милиции. Можем само да се надяваме, че Асад ще бъде спрян от Путин, чийто военен поход в Чечения и битката за Грозни пред 20 години явно служат на сирийския диктатор като пример за настъплението на сирийската армия към Идлиб.
Две цели стоят пред Путин
Но каква цел преследва Путин с това свое цинично поведение? Той вече подчини Сирия до такава степен, че страната е напълно нежизнеспособна без помощ от Кремъл.
Путин постигна и още нещо: САЩ вече не желаят да бъдат основен играч в Сирия. Излиза, че пред руския президент остават още две цели: да дестабилизира Европа и да респектира Турция, като им покаже, кой е истинският господар на положението. При това Путин държи много силен коз в ръцете си - ако шефът на Кремъл реши, той може да направи така, че милиони бежанци да залеят Турция и Европа.
Възможно е Путин да цели и това: да принуди Европа да финансира възстановяването на Сирия, но без режимът в Дамаск да е принуден да прави политически отстъпки. Преди много време Русия вече представи програма за възстановяването на Сирия, която Европа отхвърли, защото не искаше да финансира режима на Асад. Нито Асад, нито Путин са заинтересовани от провеждането на честни и свободни избори в Сирия, от преустановяването на изтезанията в тамошните затвори, от създаването на активен обществено-политически живот. Но Европа може да се окаже изправена пред следния избор: да плати възстановяването на Сирия или да рискува да бъде пометена от нова бежанска вълна.
Покрай битката за Идлиб Турция преоткрива предимствата на НАТО. Колкото повече Ердоган влизаше в сговор с Путин през последната година, толкова по-силно той обръщаше гръб на Алианса. Постепенно обаче турското ръководство започва да се отърсва от мечтите си за стратегическо партньорство с Русия. Идлиб се превърна в твърде болезнен урок за Анкара. Поведението на Русия в Сирия ясно показа на какви опасности ще е изложена Турция, ако тя реши да се откаже от западната си ориентация в полза на евразийската.
Русия може да предизвика нова вълна от бежанци
Путин държи Турция в ръцете си: тя или ще го слуша, или Русия ще предизвика нова бежанска криза и ще допусне създаването на кюрдско самоуправление в Северна Сирия. Неясно е само дали Ердоган ще успее да парира този руски опит за изнудване без да понесе сериозни щети. Всъщност самият Ердоган вече увреди по непоправим начин отношенията си със Запада, решавайки да закупи руския зенитно-ракетен комплекс S-400.
А ситуацията Идлиб показа, че няма почти никаква надежда за Сирия. Защото дори един ден оръжията да замлъкнат, Сирия ще бъде държава, която крие в себе си зародиша на нови бунтове и въстания.