Изтекоха три седмици от обявяването на извънредно положение в България по повод пандемията от коронавирус. Извън обхвата на този текст са правителствените мерки, пряко свързани с опазването на общественото здраве. Ще бъде разгледан проблемът възможни ли са адекватни социалноикономически решения в подкрепа на българските граждани при форсмажорни обстоятелства.
Десетки хиляди вече останаха без работа, никой не крие, че ще бъдат стотици хиляди. Работодателите са изправени пред предизвикателство, непознато по мащаб в новата история. Мнозина от тях също ще се превърнат само в лица без доходи. Ролята на държавата е ключова за оцеляването на нацията в икономически план. Днес въпрос не просто на национална сигурност, а на национално бъдеще е кой носи отговорност за финансовата политика на страната. Ето защо личността на финансовия министър е с кардинално, историческо значение.
В следващите редове ще докажа, че министър Владислав Горанов е вреден за България, защото не притежава необходимите качества за такова изпитание и час по-скоро трябва да отстъпи мястото си на компетентен човек, достоен за кризисния етап, в който живеем всички ние, данъкоплатците. Нещо повече, той е тотално непригоден по всички известни морални, професионални и поведенчески критерии, изискуеми за високия пост, който заема.
Разборът е провокиран от качеството ми на български гражданин, загрижен за себе си, семейството, близките и сънародниците си.
Методът, който ще ползвам е изцяло обективен и не е повлиян по никакъв начин от личната ми оценка и отношение. Ще ползвам само и единствено публични факти, произведени от самия Горанов, сравнителен анализ и позоваване на неговия регламентиран публичен статут, при стриктно отделяне на спорното от безспорното.
Кой е Владислав Горанов?
За пределна яснота ще пристъпя към отграничаване кой не е и кой няма значение, че е.
На първо място той не е Влади, както го нарича премиерът, а към днешна дата е българският министър на финансите по време на безпрецедентна финансова и икономическа криза.
Второ, той не е жонгльорът с бюджетния излишък, който се ползва произволно от Борисов за предизборни цели, а към днешна дата е българският министър на финансите по време на безпрецедентна финансова и икономическа криза.
Трето, той не е живеещият полугратис, полукриминално в луксозното жилище на кръстника си, а към днешна дата е българският министър на финансите по време на безпрецедентна финансова и икономическа криза.
Четвърто, той не е човекът, който нарича самоосигуряващите се маргинали, а към днешна дата е българският министър на финансите по време на безпрецедентна финансова и икономическа криза.
Няма никакво значение от кого е зависим или независим, с кого се среща или не се среща, кого обича или мрази, защото към днешна дата е българският министър на финансите по време на безпрецедентна финансова и икономическа криза.
Тук е мястото да се посочи какво работи финансовия министър във времена на изобилие и когато върлува коронавирус - ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на публичните финанси. Става дума за същия Владислав Горанов.
В тежки моменти има два безпогрешни теста за валидност и пригодност – времеви, вертикален и пространствен, хоризонтален. Ръководителят на родните финанси се проваля с гръм и трясък и на двата.
Владислав Горанов е най-необразованият и неподготвен финансов министър на България през последните 30 години и бетонен аргумент в подкрепа е публикуваната му биография на сайта на Министерство на финансите. Завършва за счетоводител в Свищов, поработва някоя година и на тридесетгодишна възраст се качва на „вълната“ Борисов, като акостира заместник-министър на финансите. Озовава се за кратко в Парламента, който напуска, защото, както сам казва „не може да се издържа с една депутатска заплата“, инсталиран е за по-голяма заплата в борд на търговска банка, след което като по чудо се озовава финансов министър, та до днес. През тези години е тайна да е специализирал в някаква насока или да се е квалифицирал, според Уикипедия са го записали за докторант в УНСС в департамент „Човешки ресурси и социална защита“, но усърдно скромничи по тази тема.
Няма да утежнявам изложението с данни за предходните министри на финансите от 1990 г. насам. Всеки може да направи това за себе си с лекота. Важно е обаче да се споменат имената на Белчо Белчев, Иван Костов, Стоян Александров, Христина Вучева, Димитър Костов, Светослав Гаврийски, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, Петър Чобанов. Загрижен за себе си, семейството, близките и сънародниците си, бих се доверил повече на всеки от изброените, предвид квалификацията и управленския им капацитет, защото те са решаващи, особено в тежка криза. Но понеже не избирам аз финансов министър, остава ми само надеждата в тези страшни времена да не управлява публичните финанси на държавата ми най-слабият през последните тридесет години.
Няма смисъл да обикалям по света. Примерите с големите и силни държави най-често са излишни. Задължително обаче трябва да се посочат три имена – Кристос Стакурос, Флорин Читу и Синиша Мали.
Стакурос, след като завършва машинно инженерство в Атинския университет, преминава през магистърска степен по бизнес администрация в Империъл Колидж в Лондон, а по-късно защитава дисертация в Сити Юнивърсити ъв Лондон на тема „Приходи и доходност в европейската банкова индустрия“, изследовател е към Националната банка на Англия, кариерата му е на финансист от международен калибър, преди да стане финансов министър на Гърция. Образователният и професионален опит на Чито е подобен, но е възпитаник на Университета в Айова, а докторатът му на тема „Асиметричен лихвен процент“ е защитен в Университета „Гьоте“ във Франкфурт. Г-н Мали е стипендиант на „Фулбрайт“, възпитаник на Университета във Вашингтон, консултант на „Делойт“ и „Креди Суис“ в Ню Йорк. Общото между тримата, освен светогледа, е че са действащи финансови министри на Гърция, Румъния и Сърбия и че нямат общи теми на разговор с Владислав Горанов. С оглед бъдещето ми, и това на семейството, близките и сънародниците ми, за миг ми се приисква да съм грък, румънец или сърбин, но тъй като съм се родил и ще умра българин, ще се успокоя незабавно, ако друг ми е финансов министър в тази ужасяваща криза.
Нямам никакво доверие в Борисов и нищо не очаквам от него.
В българското публично пространство упорито се лансира тезата, че Горанов е подкрепян от ДПС, съответно от Делян Пеевски и Ахмед Доган и затова Борисов не го е натирил. Нямам никаква представа дали това е вярно. Ако е така, обръщам се и към двамата.
Уважаеми г-н Пеевски, уважаеми д-р Доган, вие сте родолюбци, направете нужното България да разполага с достоен човек, който да управлява публичните финанси в тази страховита криза за доброто на всички ни.
Уважаеми г-н Гешев, Вие си обичате държавата, сигурен съм в това. Ползвайте си правомощията в името на всички български граждани, за да се измъкнем по-бързо от това страшно тресавище. Няма как да стане с финансов министър като Горанов, най-некомпетентния в новата история и на Балканите днес.
България няма да се справи с кризата с финансов министър Владислав Горанов и не може да има никакво съмнение по този въпрос. Вече се видя, че мярката 60 /40 катастрофира, преди да е стартирала. Нищо друго в бъдеще не може да се очаква от този човек.
Нека днес бъдем заедно, нека бъдем българи, за да се справим!
Оставка на Горанов за по-бързо и безболезнено излизане от кризата!