Напрегнатата ситуация между София и Скопие продължава във все същия неприятен дух, който причинява жестока болка на българите, свързани емоционално с македонските земи. Същото със сигурност важи и за хората с българско самосъзнание в пределите на днешна Македония, наричаща се вече Република Северна Македония.
Българо-македонската историческата комисия, която трябва да постигне консенсус и да разреши споровете около общата ни история, на този етап не постига особен напредък, като отгоре на това президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски създаде допълнително напрежение с изказването си: ''Не ни трябва ЕС, ако няма да сме македонци, които говорят македонски.'' А след това му изказване, професионални историци и всякакви други антибългарски индивиди в Северна Македония започнаха да сипят обиди по България.
По тази толкова сложна и специфична тема, която носи в себе си и силен емоционален заряд, от ФАКТИ разговаряхме с историка от Института по балканистика при БАН - Кирил Илиев.
- Г-н Илиев, повече от половин година по-късно се налага да говорим отново за неразрешените исторически спорове между България и Северна Македония. Може ли да се констатира, че политическите елити и на двете страни не са дорасли, не са узрели за надмогването на политическите сметки в името на голямата кауза, каквато е бъдещото членство в ЕС на нашите най-близки съседи?
- Със сигурност политическият, научен и обществен живот в Скопие не е готов. Най-голямото доказателство за това е антибългаризмът, с който бяха посрещнати опитите за преодоляване на натрупаните исторически противоречия и стереотипи на мислене от миналото. Проф. Малевски каза, че някога сме били един народ, а след това видяхте каква ответна реакция последва. Важно е Северна Македония да бъде част от ЕС, важно е и да бъдем заедно в голямото европейско семейство, но може ли лъжата да съществува с истината? Не може! Именно поради това е редно политическият елит в С. Македония да намери смелост и достойнство и да бъде честен с хората, чиито интереси е избран да представлява. Едно е да трупаш популярност с цел да спечелиш предстоящите избори, друго е да бъдеш истински държавник и да помогнеш на сънародниците си да излязат от тъмнината на македонизма.
- Ако на държавно ниво С. Македония признае някои исторически истини, може ли да се очаква голям политически и социален катаклизъм в пределите на страната?
- Със сигурност ще има катаклизъм, защото макар и спекулативен и манипулиран, македонизмът представлява политическия устой на държавата. Той е бил конструкцията, върху която е градена сегашната Република Северна Македония. За да не се сгромоляса държавата при евентуалното демонтиране на македонизма, е нужно да бъдат поставени стълбовете на българизма. А македонизмът като изкуствен политически конструкт е изключително неустойчив и вече се клати. Причините са много: несъответствията на формирания в Античността географски район Македония, етническите реалности и историческите факти неизбежно водят до въпроси сред подрастващото поколение в С. Македония, сред младите хора.
- В контекста на горния въпрос, заради страх от обществено недоволство или заради личната убеденост на политиците в С. Македония е отказът им да се разрешат споровете около Гоце Делчев, Цар Самуил, езика им, а също така и настояването от тяхна страна, че в България има македонско малцинство?
- По-скоро страх от обществено недоволство. Особено от страна на професионалните историци там. Издали са стотици документи, в които пише за българите от Македония. Говорят, че Гоце Делчев бил македонец по политически убеждения, но не могат да обяснят защо Гоце Делчев е организирал българите в Тракия и е създавал комитети на ВМОРО там. Вместо това се опитват да ни убеждават, че българин не значи българин. Което е доказателство, че хората в Македония не са готови да понесат истината, но не са готови, именно защото са учили фалшифицирана история. Това определя първостепенната важност на смесената българо-македонска историческа комисия. Ако те свършат добре своята работа, следващото поколение в С. Македония няма да страда от българофобия и комплекси поради своя български произход.
- Посредством проследяването на историята и активното наблюдаване на темата в настоящето, оставам с впечатление, че гражданите на Северна Македония са жертви на една хибридна пропаганда от страна на своите казионни интелектуалци и политици?
- Пропагандата цели да подмени начина на мислене, а оттам и начина на възприемане на света и живота от хората, към които е насочена. В този смисъл хората в Македония наистина са жертви, защото крият от тях истината относно собствените им дядовци и баби. Те ни казват да не пипаме Гоце Делчев, защото той е техен национален герой, а ние сме си имали Васил Левски, но не знаят, че Левски е и техен национален герой, защото е ходил в Македония. Именно това прави историята ни обща, а не споделена, както се опитват да ни убедят тамошните историци и политици.
- Трябва ли България да бъде максимално твърда по отношение на своя интерес? Гърция постигна своето, а ние винаги досега сме били по-отстъпчиви.
- Смятам, че когато става въпрос за история няма място за пазарене и шикалкавене. Те искат, ако може да ги пуснем сега в ЕС, но да оставим историческата комисия да работи още 10 години. Това е несериозно. Категорична подкрепа за С. Македония за членството ѝ в ЕС, но без лъжи относно паметта на нашите национални герои. Македонизмът се превръща в държавна политика с поемането на властта от неговите идеологически носители – комунистическите партии. Как можем да не се възпротивим срещу това наследство на комунизма?
- Ако българската отстъпчивост не може да бъде определена като чак толкова голяма слабост, то пасивността и липсата на всякакво присъствие в С. Македония във времето доведоха до значителни антибългарски настроения в страната, съпътствани от просръбски такива, и изтласкване в политическия миманс на единствената приятелски настроена към България партия в страната - ВМРО Народна партия на Любчо Георгиевски. Как да променим това?
- България трябва да бъде по-активна не само на политическия терен в С. Македония, но и що се отнася до културния и обществен живот. Трябва да се търсят връзки на всякакво ниво. Фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски направи много през последните години. Смятам, че това е начинът да променим обществените настроения там.
- Зная, че не сте дипломат по образование и призвание, но по какъв начин според Вас може да се постигне най-позитивната развръзка - защитени български интереси и членство на на Северна Македония в Европейския съюз?
- Добре свършена работа от историческата комисия и спазване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Други изисквания не сме поставили пред Северна Македония.
- До момента Стево Пендаровски, президент на нашите братя македонци, се държеше най-адекватно по темата, макар и с някои малки изключения. На предстоящите предсрочни парламентарни избори ли да отдадем националистическия му изблик?
- Не бих се съгласил, че Стево Пендаровски се е държал най-адекватно по темата. Преди няколко месеца, когато беше на посещение в Белград при Вучич, каза, че със Сърбия имат обща история. Това тогава не пречеше на предстоящите избори, но дали ще има смелост да каже, че имат обща история с България? Силно се съмнявам. Но е факт, че почти всички субекти на политическото поле в Македония се опитват да трупат позитиви преди изборите като нападат България.
- Що се касае до споменатите предсрочни парламентарни избори. Какъв е очакваният от Вас краен резултат и какво трябва да очакваме след него?
- На изборите вероятно най-много гласове ще събере ВМРО-ДПМНЕ. Тя остава най-голямата партия там. Но това не значи, че ще управляват. Кой ще управлява зависи от това кой ще успее да се договори с големите албански партии за подкрепа. Те са незаобиколим политически фактор в страната. От това може да произлязат нови техни претенции. Отдавна се говори, че албанските партии искат промяна на държавните символи в Македония. С оглед на това, че изключително последователно изпълняват политическите си цели, според мен промяна на държавните символи в Македония е напълно възможна в бъдеще.