Коментар на Николай Николов във "Фейсбук"
Трудно е, но трябва да направим усилие над себе си, да се надигнем и пуснем пак времето.
В края на осемдесетте години на миналия век висшият партиен номенклатурчик А. Луканов издига идеята за създаването у нас на класово общество. Неговият план по разделението се осъществи докрай – на народа предоставиха мними демократични свободи, докато червените буржоа укрепиха своето господство в икономиката и политиката. В ония времена на голямо крадене екзалтираните членове на БКП обичаха да говорят: "С кръв сме взели властта и няма да я дадем без кръв". Cтраховете им бяха напразни, защото на практика преобразуването на социалистическата форма на управление на стопанството в капиталистическа се осъществи без вълнения, никой от тях не загуби.
Повече от три десетилетия системата, наложена от ноемврийските превратаджии, се самовъзпроизвежда и по разбираеми причини всяко следващо нейно копие е по-лошо от предходното. Не може от морални уроди да се пръкне нещо свястно. Всеки опит това статукво да бъде промено с реформи или кадрови назначения е обречен, защото тези начинания се изпълняват в съответствие с условията, определени от върхушката. Да налагаш правосъдие сред бандитите, които пишат законите, е същото като да плашиш куче със салам. Тъй че дори изпълняващият сега длъжността министър – председател да си тръгне, в страната на спрелите часовници и мозъци няма да се случи нищо... Ще продължат и експлоатацията, и подчиняването на държавата на чужди интереси. Затова не е достатъчно да се протестира срещу управлението на Бойко, а е необходимо да се приложат действени решения за изкореняването на бойковщината, тровеща обществото от началото на прехода.
Тук някой ще се прозее и ще запита предизвикателно: аз нали съм добре, за к´ъв са ми излишни телодвижения?! И ще бъде прав за себе си. Човекът знае цената на рахатлъка, денем той работи, както си знае, а вечер се прибира при хладилника и фустата... И ако успее да забърше нещо, то значи времето не е минало нахалос. Защо да го смущава случващото се зад вратата на неговата панелена крепост?!
Нароилите се лукановчета и бойковчета стъпкаха нашата гордост, че сме силен и успяващ народ с бъдеще. Учудващо лесно ни взеха страха. И от лъвове станахме еснафи, измерващи смисъла на живота чрез възможността да напълним с продукти количката в супера или да избягаме някъде по-далеч оттук. Пукнат грош не струва това живуркане - скапващо, прекарвано в унес!
А зад вратите на панелените крепости се вихри ненормалност. Веселят се бандитите и предателите, играят си на политика, плюят на закона и отговорността. Купуват ни и продават, гьонсуратите, както им скимне.
Ей затуй сме длъжни да станем – да си върнем републиката и да пуснем времето да тече. Успим ли се – край... Скоро ще сме роби в блатото, което сами изровихме.