Когато децата им станат шестгодишни, чернокожите родители в САЩ провеждат с тях един важен разговор - "The Talk". В него ги подготвят за неизбежния им сблъсък с расизма в обществото.
„Не бива да влизате в конфликт с полицаите. А ако нещо се случи и ви наредят да стоите с вдигнати ръце, дръжте се спокойно и любезно. Иначе ви грозят насилие и дори смърт." Такива родителски съвети съпътстват израстването на чернокожите деца в САЩ.
"Уроци по поведение"
Там започват да ги подготвят за сблъсъка с расизма в обществото от най-ранно детство. За тези „уроци" по поведение в САЩ си имат и специално понятие – „The Talk" – т.е. разговорът.
"На чернокожите хора в тази страна им се обяснява, че трябва да са поне два или три пъти по-добри от останалите, ако искат да постигнат нещо в живота си. Нас винаги ни държат под око“, споделя Арик Луис, 30-годишен телевизионен и видео-монтажист, който живее в Лонг Бийч, Калифорния.
Той добре си спомня как родителите му отрано започнали да му говорят за расизма. Те му обяснили, че чернокожите хора в Америка нямат същите шансове като белите. „Винаги живеем със съзнанието, че гледат на нас като на „по-различни". Това е бреме, което се научаваме да носим цял живот", казва Арик.
Официалните статистики сочат, че чернокожите са мнозинство сред хората, починали в резултат на полицейско насилие. Затова и “разговорът” се е превърнал във всекидневие за тях.
По съвсем различен начин стоят нещата сред бялото население. “Обикновено белите не говорят с децата си за расизъм”, казва Джелани Мемори от Портланд, “докато за черните родители това е от съществено значение, тъй като децата им неизбежно ще се сблъскат с него в някакъв момент. Затова чернокожите деца твърде бързо осъзнават своя статус в обществото."
Подготовка за живота в едно общество с расизъм
Мемори, който е баща на пет деца, дори е написал книга по темата: “Детска книга за расизма”. Изданието е подходящо за деца над 5-годишна възраст. Авторът съветва и родителите: „Бъдете честни и наричайте нещата с истинските им имена, създайте контекст за децата. Те бързо ще зададат правилните въпроси".
Арик Луис също има дете – тригодишна дъщеря. Той вече разговаря с нея за несправедливостта и казва, че навярно скоро ще отвори дума за расизма и полицията. “За съжаление тези разговори ще ѝ откраднат част от детството. Но съм длъжен да я подготвя за света и за онова, което очаква хора като нас”, казва той с горчивина.