Земята на Ботев и Левски отново е робска земя. Но немее Балканът, не пее размирни хайдушки песни, за които пише Хр. Кърпачев. Наследниците на някогашните герои са други субекти - досущ бити псета те скимтят по ъглите и примирено поемат ритник след ритник. Това са последните от племето на българите – затъпели от беззаконие и лоши учители, ненавиждащи себе си и родината.
Случващото се тук буди едновременно жалост и омерзение. Тъжно е да наблюдаваш падението на загубилия връзка с реалността старец от Банкя. Отвратителното е, че когато го натирят от кабинета на министър – председателя, всички от неговото обкръжение ще ревнат и ще се заоплакват колко са страдали от лошотията му. Паразитите, които въпреки своята простотия заемат управленчески постове, ще се самообявят за жертви. За журналягите и грантаджийските експерти няма смисъл да се говори – за тях даже капчицата мастило е твърде скъпа, камо ли човек да им обръща внимание.
Ясно е какво предстои. Немците, американците и турците ще пренасочат парите си към друг проект. Ще му лепнат звучно име от рода на "Революция на розите" или «Възрождение» и ще направят кадрови промени в колониалната администрация в София.
Допреди месец имаше възможност, макар и минимална, да променим нещо според волята ни... Чужденците бяха заети с решаването на здравните и икономическите проблеми в своите си страни и вероятно контролът им тук бе отслабен. Ала онзиденшното посещение на германския външен министър показа, че сгодният момент е отминал. Дали дойчовеца не го е било гнус да се здрависва с подопечните министри, знаейки какво представляват?! Макар че европейските политици са същите отрепки като родните – нали ги развъждат в един инкубатор.
По принцип властта и сега се търкаля по прашните улици, но липсват желаещи да се наведат и да я вдигнат. Това не е учудващо, защото въпреки многото партии ние живеем без политическа система... Естествено, за такава не може да се счита изпълнението на заповедите на господарите и грабенето на хазната.
На никого не можеш да вярваш. Софийските лумпени, наричащи се евроатлантици и десни, показаха колко струват. Лявата бутикова партийка на Лилов се тресе от вътрешни дрязги и е загубила връзката с народа. Нищо социалистическо и добро за нас не може да има в организация без идеология – от самото си пръкване тя действа като приют за милионери и потомци на червените буржоа. Кому служат родените от ноемврийския преврат стана ясно за пореден път на пленума на 13 юни, когато купеното мнозинство на Висшия партиен съвет отхвърли предложението на своята лидерка БСП да организира подписка срещу диктата на мутрите и да се включи в уличните протести. Ако не се лъжа, кандидатите на изборите за председател на Столетницата са вече над четиридесет. Сред тях изпъква един кадър, хванат с контрабанда на сръбската граница. Силно е влиянието на функционерите, които на времето заради своята алчност създадоха и набутаха във властта ДПС.
Тук – таме сред скучния политически пейзаж се срещат способни и разсъдливи хора... Но дори тези единици да бъдат допуснати до обществено значими постове, сивата тълпа мигновено ги притиска и задушава. Така е конструирана системата – макар и уродлива и потисническа, тя е непоклатима.
Всъщност робството започва от главите. Господарите се възползват умело от това. Те пазят чисти своите ръце и не участват пряко в разграбването на България... Ние услужливо вършим мръсната работа и им предаваме богатствата до последната трошица. Но земята не принадлежи нито само нам, нито на Онуй от Банкя или на богаташите. Тук всяка шепа пръст е пропита с кръвта на хилядите наши прадеди, борили се срещу нашествениците, за да ни има нас... Изобщо излязохме големи нехранимайковци, потурчихме всичко...
Но пък ако ще сме последните, защо поне веднъж не се озъбим и не се втурнем цялата глутница срещу бандата? Така или иначе, животът е профукан, дано поне с това да ни запомнят чуждите – че накрая сме се изправили горди.