Йово Николов: България прилича на Италия от 1980-те

Автор: Ивайло Нойзи Цветков

Как върви съдебната реформа? И да припомним някои базови неща – как се съотнася тя към прословутата борба срещу корупцията и организираната престъпност?

Йово Николов: Не върви. Просто защото съдебната система с годините стана част от организираната престъпност. Журналистическите разкрития от последните години, а и не само те, го доказват. През 2010 правих разследване за трима магистрати от Висшия съдебен съвет и един окръжен прокурор, които с измама бяха придобили имоти на брега на морето в Приморско. Те бяха наказани с намаляване на заплатите за 3 месеца, а след това им бяха възстановени. После разкрих как бивш член на ВСС и тогава съдия във ВАС вечеря с осъден на първа инстанция за измама по европейска програма. Дори свидетелствах пред Етичната комисия на ВСС, където бях призован. Накрая - нищо. Разкритията на Антикорупционния фонд как прокурори са откраднали килограми злато от веществени доказателства по разследване на паркинга на Специализирания съд са еманация на мафиотизираната съдебна система. Крадците са най-ниското стъпало на престъпността.

Не можем да не си припомним и взрива пред колата на бившия главен прокурор Иван Гешев и изявленията на наследника му, че се страхува за живота си. Ако си спомняте, голямото предимство на фамилията Корлеоне в "Кръстникът" не беше огневата мощ, а връзките ѝ с прокурори, съдии и сенатори. Всъщност точно това е в основата на конфликта с другите фамилии в романа и във филма.

България в момента все повече прилича на Италия от 1980-те, когато общественият, икономически и вътрешнополитически живот се ръководеше от мафията и ложата П2. Както казва доц. Ива Пушкарова, нужна е или лустрация, или революция в съдебната система, за да има реформа.

Кой е новият или новите Пепи Еврото? Вие все пак работите с много "чувствителна" информация.

Йово Николов: Няма един наследник, както и Пепи Еврото или Мартин Божанов-Нотариуса не са единствените "брокери" в съдебната система. Ако бяха само те, то съдебната реформа щеше да е много лесна. Има много хора, които държат в зависимост или корумпират магистрати. Но най-големите "брокери" в съдебната система всъщност са политици, които по много начини контролират справедливостта.

Може ли в пет изречения да обясните как държавата хем създаде големите престъпници, хем стана вид съдружник с тях?

Йово Николов: Мит е, че държавата и Държавна сигурност ги е създала. Аз съм изследвал биографията на повечето от лидерите на престъпните групировки. Те стават такива поне 5-10 години преди идването на демокрацията, изчел съм достатъчно документи от Държавна сигурност по въпроса в Комисията по досиетата. Просто те много умело се възползваха от възможностите на демокрацията, а държавата не ги възпрепятства, в други случаи се договаряше с тях, в трети ги ползваше. Някои от тях бяха убити, защото не прецениха мащаба и останаха на махленско ниво. Комбинативните не само оцеляха, но и станаха фактор в икономиката на България. Но големият прелом беше през 2009, когато Борисов спечели изборите. По време на неговото управление големите престъпни играчи бяха интегрирани в държавата, тя им бе дадена "на концесия". Парадоксално е, но парите от Европа изиграха важна роля в установяването на олигархията. Не съм сигурен дали и без Борисов тези процеси биха се случили, но именно при неговото управление този модел беше внедрен в политиката.

През 2013 той прие опита на Доган и неговия "падауан" Пеевски, че трябва да притежаваш прокуратурата и медиите, за да си безнаказан - и така се получи Италия от 1980-те. Държава на мафията.

Мутрите бързо разбраха, че политиката е по-доходна от трафика на наркотици. Българската организирана престъпност използва нещо много просто - че има места, които да владее и които да създават естествен монопол. Аз ги наричам "тесни места", няма как да ги заобиколиш. Т.е. с много малък финансов ресурс получаваш монопол. Тези "места" ги раздава държавата. Примерно паркингите в София. За овладяването им бяха извършени убийства. Следващата стъпка са концесиите – по време на управлението на Борисов всички плажове на България бяха дадени за 20 години напред на висаджии, сикаджии и тимаджии. А България имаме кратно количество - 390 км плажове. Това са пари от пясък и вода. След това кариерите за инертни материали – чакъл, пясък, камък и т.н., инфраструктурните проекти се държат от подобни фигури. Без тях не могат да се строят магистрали. Пак за 20 години напред. ГКПП "Капитан Андреево" - най-натовареният граничен пункт от Азия за Европа - е даден на концесия на Таки. Затова падна правителството на Кирил Петков например, защото поиска да го върне на държавата. Куриозът е, че благодарение на корумпираната съдебна система, висаждии получиха компенсация, защото държавата ги е изгонила оттам и те са претърпели имуществени вреди. Но този разговор е доста дълъг, не става с пет изречения.

Как Ви се вижда новата власт на Румен Радев? Разгражда ли тя т.нар. "модел Борисов-Пеевски", който всъщност е свързан далеч не само с тях?

Йово Николов: Ще използвам клишето – рано е да се каже. Но ако се съди по първите назначения, а и биографиите на част от хората в екипа на Радев, силно се съмнявам да се разгради този модел. Няма как това да се случи. Именно защото, както казваш, този модел не се изчерпва само с Борисов и Пеевски – той е станал част от ДНК-то на държавата.

Скандалът с незаконния град в местността "Баба Алино" край Варна е еманация на този модел. Съмнителен бизнесмен, който налива десетки милиони евро в незаконен проект. Там няма нито един издаден документ. Как рискуваш такъв финансов ресурс, ако не си сигурен, че ще получиш "удостоверение за търпимост"? Явно е имал зад гърба си хора, които са му гарантирали, че институциите ще узаконят това безобразие. Там няма невинна държавна и общинска структура.

През 1998 излезе шегата на великите сатирици от The Onion като "вестникарско“ заглавие – "Drugs Win Drug War", т.е. наркотиците печелят войната с наркотиците. Ясно, че нито една война с тях не е победна, особено онази на Никсън от 1971 и последната на Дутерте във Филипините, но какво все пак може да се направи? Споделяте ли възгледа, че единственият вариант е инвестиция в превенция?

Йово Николов: Превенцията не е единственият вариант, но е задължителен способ за намаляване на разпространението на наркотици. В момента в България превенцията е на нулево ниво – шепа ентусиасти абсолютно безкористно се борят със зависимостта от дрогата. Знанието за новите дизайнерски дроги е силно недостатъчно. Има една чудесна книга на Разум Даскалов, който според мен е човекът в България, който знае най-много за наркотиците, казва се "Дрогите – традиция и промяна". Тя трябва да е задължителна за учители и лекари. Юлия Георгиева от Центъра за хуманни практики и тяхната "Розова къща" – дневен център за хора с опиоидна зависимост - е абсолютно самоотвержена на терен на превенцията за наркотици. Но е една, държавата не ѝ помага с нищо. Защото ако се намали търсенето, ще се намали и предлагането, както е известно. Иначе в България няма силов вариант за борба с наркотиците. Причината е отново корупцията – още преди 20 години беше разкрито, че границите на районите на наркодилърите в столицата например съвпадат с границите на районните полицейски управления. Сещайте се защо.

Какво мислите за легализацията на леките наркотици, както и на наркотиците за медицински цели?

Йово Николов: Твърдо съм за легализацията на леките наркотици, както и на наркотиците за медицински цели. Със задължителното уточнение, че нямам никакво отношение към тях. Марихуаната е доказала положителния си ефект върху човешкия организъм. Отделно от това тя е изключително полезно промишлено растение и се е отглеждало в България до средата на миналия век, а и много по-рано.

Мисля, че криминализирането на еднократната доза превърна хиляди младежи в жертва на полицейския и съдебен произвол. Научно е доказано, че завишаването на наказанията за дадено престъпление изобщо не влияе на неговата превенция. С чувство за хумор ще кажа, че и полицаите са на същото мнение, защото направиха и невъзможното, за да не ги тестват за наркотици преди работа.

И сега нещо по-лично: кога най-много сте се страхували за живота си?

Йово Николов: Ооо, имал съм много конфликтни, да ги наречем ефвемистично, ситуации с мутрите. Познавах повечето от лидерите на силовите групировки, многократно съм си говорил с тях. Искали са да ме взривяват заради това, което пиша. Заплашвали са ме да ме копат под басейна "Спартак" – два пъти, да ме пребиват, преговарял съм в една баварска къща в Герман, получавал съм съобщения да внимавам какво пиша - от ченгета и хора от службите, крил съм се при приятели, за което им благодаря, защото и тях съм ги подлагал на опасност, заставали са зад мен, защитавали са ме, докато отмине - сложно е.

Аз съм служил две години в Звездец, това беше бойно поделение, част от т. нар. "триъгълник на смъртта". Издържал съм на всякакви издевателства и военни глупости. Правил съм репортажи от четири войни – в Босна, Косово, бомбардировките в Белград и т.н. Не е лесно да ме изплашиш. А тогава бяхме млади и безсмъртни. "Страхът изяжда душата", както беше заглавието на филма на Фасбиндер от 1974.

Но най-трудно ми беше, когато след едно мое разследване за незаконно строитество в Тюленовия залив край Созопол, след като отказах подкуп от 10 000 лева от нарушителя - един хазартен бос - да не пиша за случая, той задейства цялата репресивна машина на държавата - прокуратурата, НАП, ДНСК, лъжи по кафяви медии, всичко, за което можеш да се сетиш. Четири години от живота ми преминаха в съдебни битки, нерви, безсъние, но доказах правотата си. Разследващата журналистика е самотно и рисково занимание, без никакви финансови облаги.

Мафията действа така: първо се опитва да те купи и ако не може да те сплаши, използва държавата срещу теб.

Криво ли Ви е, че от разследващата журналистика вече преминахте към битността на анализатор?

Йово Николов: Човек претръпва към сюжетите, а има и умора. Аз в продължение на години спях с радиостанция, която сканираше полицейските честоти в онези години, стигал съм на местопрестъплението преди полицаите. Това е доста натоварващо – няма ден и нощ. 24/7.

Влязох в ролята на анализатор по неволя - в момента, в който политиката нямаше как да се обяснява с политологични термини или идеологии. Защото вторият и третият план са по-важни от фасадата. Т.е. целият опит, знание и бекграунд, които бях получил през 1990-те и в началото на 21 век, намериха своето приложение в обяснението какво се случва в икономиката и обществото и как се прави политика в България. Защото играчите са същите, само мащабите са по-големи. А принципът е "следвай парите".

Човек има задължения към истината и децата си срещу всички онези платени "анализатори", които облъчват с опорките на властимащите и обикалят телевизора.

Това са неща, които казвам рядко, защото мисля, че когато човек се е заел с някаква работа в полза на обществото, не трябва да занимава обществото със себе си. Но пък знам ли, може би все пак хората трябва да знаят за жервите, които някой прави. Заради кафявата маса, която се изсипва върху него.

Как избягвате скуката?

Йово Николов: Ще перифразирам един стих от Любомир Левчев - "Морето е любов, всичко останало е скука". В оригинала е "суша".

И за финал - любимият ми въпрос: какво забравих да Ви питам?

Йово Николов: Как ще се защитим от крадеца на труда ни, изкуствения интелект. Защото от другия крадец - Google - не успяхме.