Наскоро в списание "The National Interest" излезе статия на руския президент Владимир Путин за Втората световна война. "Там има неща, от които ти се изправя косата", казва известният германски историк Карл Шльогел.
Една от основните тези на Путин е, че западните страни, и най-вече Великобритания и Франция, също носят вина за Втората световна война. Путин твърди още, че Пактът Молотов-Рибентроп е имал своето оправдание, точно както и свързаното с него присъединяване на части от Полша и от балтийските държавикъм СССР. Доколко убедителни са неговите аргументи?
Карл Шльогел: Доста странно е, когато един президент се изявява в ролята на историк и се позовава на архивни документи. Това е работа на професионалните историци, които работят независимо от политическите си окраски. В статията му не видях нищо ново по същество. Не е ново това, че европейските държави не са успели да спрат възхода на националсоциализма, че политиката, с която са се опитвали да усмирят Хитлер, е била фатална и не само не го е спряла, но е проправила и пътя към войната. Но едно е да провеждаш политика на умиротворяване, както са правили Великобритания и Франция, и съвсем друго – да подпишеш договор, целящ подялбата на Полша, определянето на сфери на интереси, съпроводено от окупацията на съветската сфера на влияние. (Това са неща, уредени в секретния протокол към Пакта Молотов-Рибентроп - б.ред).
Путин пише, че Полша също носи част от отговорността за Втората световна война, тъй като е участвала в подялбата на Чехословакия след Мюнхенското споразумение от 1938. Прав ли е?
Карл Шльогел: Полското ръководство взима участие в разрушаването на Чехословакия, когато влиза в Тешинска област – по това никой не спори, то е известно отдавна и в самата Полша. Причината, поради която Полша взима участие в Мюнхенския сговор, вероятно се крие в късогледата и глупава външна политика на тогавашното ръководство, но от друга страна – и в опасенията, че в противен случай би трябвало да се даде право за преминаване на съветските войски. Полша не е била готова за това по различни причини.
Какво мислите за аргумента на Путин, че присъединяването на балтийските държави към СССР е станало законно?
Карл Шльогел: Това е изкривяване на истината, от което ти се изправя косата. Имало е протокол, имало е съгласуване на сферите на влияние, имало е военен натиск, имало е създаване на военни бази, имало е направлявано отгоре всенародно гласуване. Путин преобръща с главата надолу всичко, което се е случило между първи септември 1939 година и 22 юни 1941. Той по същество игнорира цялата работа на историците, свършена през последните 30 години, и вкарва Русия в историко-политическа задънена улица.
Какво, според Вас, се крие зад това?
Kарл Шльогел: Това не е свързано с историята, а със съвременността. Путин използва личната си интерпретация на историята като инструмент в днешната си политика. Той прави опит да представи Полша, Украйна и балтийските страни като реакционни, националистически и до голяма степен антисемитски държави. Това е опит за изолирането на тези страни, на територията на които са били извършени голяма част от зверствата на войната. Това е и най-голямата обида за Червената армия, воювала срещу Хитлер – защото Путин се опитва да я противопостави на Украйна и Полша, които също са жертви на националсоциалистическата политика и също са воювали срещу Хитлер. Очевидно Путин разчита на отзвук сред част от западната общественост.
Руският президент упреква Полша и западните държави в ревизионизъм. Не е ли самият той ревизионист?
Карл Шльогел: Разбира се, че Путин е ревизионист, но не защото иска възстановяването на стария СССР, а защото се стреми към възстановяване на неговите предишни сфери на влияние. Същността на този дълъг трактат, в който той пише за конференциите в Ялта и Потсдам и за създаването на ООН, е, че той очевидно иска да се върне към времената, в които Великите сили определяха какъв да бъде светът. Травмата от 1945, когато Източна Европа не само бе освободена от националсоциализма, но и окупирана за десетилетия, е една от причините, поради които Путин толкова подробно пише за Ялта. И в случая не става дума за исторически възпоменания по повод юбилея, а за това, че Русия, като наследничка на СССР, иска да участва във взимането на решения в световната политика.