Който се гаври с България чрез т.нар. „американски инвеститор” за „Белене”, поне е трябвало да го направи по-професионално. Смехотворно беше Народното събрание да се занимава с това, а още по-тъжното е, че в следващите седмици обществото ни ще слуша интерпретации по тази подхвърлена от някого тема.
Това е позицията на ВМРО, разпространена до медиите, във връзка с текущото обсъждане на евентуални нови инвестиционни намерения по отношение на проекта за втора АЕЦ у нас. Както е известно, ВМРО от години подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене” и развитието на безопасна ядрена енергетика у нас.
Затова ВМРО настоява час по-скоро да има публично изслушване на службите за сигурност и финансовото разузнаване по темата, за да се сложи бърз край на спекулациите.
Становището на партията е, че зад настоящата провокация някой или се гаври с България, или нарочно прикрива плановете си зад т.н. „американски инвеститор”, зад който може да стоят български, руски или каквито и да било интереси. Тревожният симптом според ВМРО е, че държавните ни мъже или се „връзват” наивно, или съвсем целенасочено спускат поредна димна завеса, за да скрият нещо от хората.
Достатъчно е да се види интернет страницата http://globalpowerconsortium.com/ на т.нар. инвеститор. Визията е като от 90-те години, а бутон „Инвестиционен фонд” води до съмнителното... 404 Error File Not Found.
Още по-интересното е, че домейнът е от преди 3 месеца.
Ситуацията прилича на смехотворен фалшификат или на социален експеримент в стил „разлай кучетата”, и далеч не е нужно да се потвърждава от американски официални източници.
По-лошото е, че вместо да се тресем от смях за „проявения интерес”, парламента и държавните мъже, които официално се отказаха от проекта Белене, се разтресоха в стил:”ами сега?”. Положението прилича на инсценировката за атомна авария в някогашната програма „Ку-ку”, която чрез стрес-тест изправи на нокти цялата страна и показа, че обществото ни е податливо, уязвимо и леко манипулируемо. Сега властта е призвана да издържи този стрес-тест, и то без да позволи България да заприлича на опитно поле за геополитически авантюри.