Редица обстоятелства, на първо място – годините, ме заставят да гледам нашата политическа сцена като страничен наблюдател. Следя с всички средства политическата криза. Позициите на политиците. Казваното и премълчаваното. Това, което се прави в България. И това, което се реди от фактори и сили извън нея.
Най-важното – поне според мен – е онова, което се говори и манифестира с действия на българската сцена. Защото то е, което се вижда и чува от цялото българско общество. И съответно определя реакциите на мнозинството от българските граждани днес и в предвидимото бъдеще.
Ето така гледано, без да съдя кой е прав и кой – крив, заключението ми за съдържанието и формите на реализация на кризата, е най-тревожно. Думите и жестовете на страните в конфликта – било политици, било протестиращи – внушават впечатление за две неща. В същината си – две страни на една и съща монета.
Едното – че тези изправили се едни срещу други „противници“ не мислят да живеят и занапред заедно. Ще се делят по някакъв непреодолим признак. Ако носеха в себе си мисълта, че ще живеят заедно, не мисля, че така биха се гледали и така говорили едни за други.
Второто – че тези „противници“, говорейки за България като за обща родина, всъщност имат на ума си да я делят. По какъв принцип – не го казват. Може би и нямат ясна идея. Но ако смятаха да живеят и да оставят на деца и внуци днешна България като родина, не биха се отнасяли едни към други по начина, по който го правят.
Убеден съм, а и всеки съвременник го знае, че всяка от политическите сили участваща в бурната политическа действителност на последния век, има за какво да упрекне другите, има с какво да се похвали, но и какво – да признае като грях. Никоя не е нито само виновна, нито само – заслужила. Животът тече така сложно и противоречиво, че няма как да бъде другояче.
Но когато живееш със съзнанието, че главното е да продължиш пътя като една национална общност и да запазиш целостта на родината, защото не подлежат на замяна, ти носиш това високо над собственото си самочувствие и интереси. И демонстрираш на всеки, че за теб то е на първо място.
Защото и най-тежкото обвинение срещу опонента в дадена кауза, има една стойност, ако се опира на изискването и дълга за национална общност и за цялост на родината. И съвсем друга – ако се явява едва ли не само повод, за да се търси разделение на националната общност или подялба на родината.
Убеден съм, че не може да има решение на политическата криза, ако участниците в нея не демонстрират най-първо отговорността си по този основен проблем – единството на националната общност и целостта на отечествените граници. И в съответствие с тази най-висока отговорност за националната съдба, формулират и участието си в предстоящите по-нататък обществени борби и политически действия.
Само заедно можем да спасим България!
Автор: Владимир Костов
Източник: "Епицентър"