Стели се мъгла над протеста. Похвално е, че хората излизат на площада - значи, съвестта е още будна, има желание да се постигне нещо! Моите уважения за тяхното дръзновение! И толкоз.
За изтеклия месец замисълът на организаторите не се избистри. Идеята за свикване на Велико Народно събрание ни бе подхвърлена в самото начало като недозряла ябълка и комай такава тя си остава досега. Никой не дава смислен отговор какво точно ще включват промените в Конституцията и защо те са потребни. Под чия диктовка се пишат – на президетските съветници, или на чиновниците от Държавния департамент на САЩ? А може би се е появил нов кандидат за редактор? Главният закон на републиката не е занимавка за многознайковци, тъй че предложенията за обновяването му трябва да се правят с чисто сърце и да са насочени единствено към добруването на обществото.
Друга тайна е виждането на протестиращите за начина, по който ще се избират депутатите. Богаташите, циганите, западните фондации и турските тайни служби ли ще продължат да определят нашето бъдеще? Къде са идеите за преустановяване на тази практика? Как те биха били изпълнени?
А, да, щяло да има електронно гласуване!... И по чии фамилии ще натискаме на екрана, на досегашните хубостници и на техните метреси ли? В нашата страна с разбита индустрия и ширеща се неграмотност способните да мислят и приемат решения кадри стават все по-малко.
От време на време някой се изпуска на площада, че иска лустрация. Безспорно, чистката на всички нива е жизнено важна. Ала съществуват ли ясни критерии за провеждането ѝ? През деветдесетте години на миналия век едни членове на БКП се саморазправиха с други и в резултат държавата стана недееспособна, органите ѝ бяха прочистени от професионалисти и родолюбци.
Без отговор остават щекотливите въпроси за недосегаемите политици и бандити – предвиждат ли се наказания за извършените от тях престъпления? Все пак, в основата на морала, който обществото загуби, лежи възмездието. Но как ли да се научат съответните органи да разследват качествено и да отсъждат бързо, безпристрастно и справедливо?
По какъв начин бизнесът ще бъде отделен от политиката, силовите ведомства и съдебната власт?
Ще бъдат ли отменени решенията, приети от министри и депутати в ущърб на държавните интереси?
Промяната, изисква идея, политическа платформа и партия на убедени съмишленици, за да бъде реализирана и защитена. Обаче поне засега хората на улицата са обединени единствено от антипатията към министър - председателя и главния прокурор. От самото си начало протестът беше персонифициран и вкаран в тесни рамки, той нямаше за цел да използва обществената енергия за постигането на по-смели цели... Макар да е ясно, че оставките на няколко човека може и да удовлетворят нечие наранено самолюбие, ала не ще помръднат ни на йота към по-добро нашето битие. Гущерът ще откъсне опашката си и ще оцелее.
Учудващо и същевременно подозрително е, че темите за икономиката, политиката, здравеопазването и образованието, които засягат всички ни и са тясно обвързани с борбата за оцеляването на републиката, не фигурират в лозунгите. Истински засегнатите от безобразията на системата не са в множеството навън... За представители на нашето недоволство се самоназначават безсрамните лумпени от градската десница. В този си безидееен вид летните вълнения заемат отреденото им място във войната за преразпределяне на активите между бандитските групировки.
Бутафорните барикади и песните по площадите са символ на лъжливото народовластие – те не пречат на управляващата върхушка, по-скоро я забавляват... Ония държат ножа и хляба – в буквален и в преносен смисъл. Защото, ако се почувстват застрашени, най-малкото ще спрат снабдяването в големите градове, докато поданиците им не изберат указаните ръководители. Това е мафията – срастване на престъпността с официалната власт. Тя е навсякъде и не може да бъде преборена, ако се спазват нейните условия. Нужен е друг подход.
Автор: Николай Николов