Подхвърлената на обществото конституция-залъгалка няма да усмири протеста. Ако все пак тя види бял свят, юридическото отроче на ГЕРБ ще бъде достойно продължение на Димитровската (1947) и Живковската (1971) конституции.
Коментар на Петър Чолаков:
Една от най-сериозните критики, отправяна към българската съдебна система, е огромната власт, с която разполага главният прокурор, и липсата на ефективни механизми за отзоваването му.
Темида – в плен на партийни зависимости
Предлаганото от ГЕРБ изслушване на обвинител №1 от парламента на всеки 6 месеца няма да го направи по-отговорен. Той ще може да отговаря на въпроси по конкретни дела само ако наблюдаващият прокурор позволи това. А при положение, че главният прокурор ще продължи да упражнява „надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ (един от най-спорните моменти в досегашната уредба), това едва ли ще се случи, особено ако се очаква в пленарната зала да го засипят с неудобни въпроси. Да не говорим, че парадоксът „кой бръсне бръснаря” си остава: не е ясно как подчинените на главния прокурор биха могли да повдигнат обвинение срещу него.
Темида ще продължи да е в плен на партийни зависимости. ВСС, който се е превърнал в проводник на политически интереси и поръчения, ще бъде премахнат (това е институцията, която в момента уж държи в ръцете си нишката на съдбата на главния прокурор). При определянето на новосъздадените съвети на прокурори и съдии обаче парламентът ще има ключова роля – вместо те да бъдат, например, излъчвани само от колегите си, т.е. от професионалисти, не от политически фигури.
Дава се законодателна инициатива на прокуратурата. Протестите бяха катализирани от съмненията, че главният прокурор е инструмент за реализиране на политически поръчки и, като такъв, е подложил на атака президентската институция. Вместо да ограничи правомощията на главния прокурор и създаде механизми и процедури за ограничаването на политическата му зависимост, конституцията на ГЕРБ обаче развързва още повече ръцете му. Вероятно една от първите законодателни инициативи на г-н Гешев би била свързана с промени на НК и НПК, в посока на това обвиняемите да бъдат осъждани и при по-малко доказателства – нещо, за което той вече настоява. Може да се окаже, че фундаментални принципи като този за невиновност до доказването на противното, ще бъдат първите жертви на един първобитен, бакалски стил на прокуратурата.
Президентската институция - трън в петата на ГЕРБ
Ограничават се правомощията на президента – той вече няма да участва в процедурите по назначаването на главния прокурор, председателите на ВАС и ВКС. По този начин се нарушава принципът за баланс и взаимен контрол между властите. Колко е полезен този принцип се вижда от сегашната ситуация, в която президентската институция е трън в петата на ГЕРБ, които иначе имат тотална хегемония. Вече няма да има кой да върне на поправителен един нов Гешев.
Намаляването на броя на депутатите от 240 на 120 на пръв поглед не е лоша идея. Но дали така всъщност няма да се засили контролът на задкулисието върху законодателния орган? По-лесно се купуват и дирижират по-малко хора. Смесената избирателна система пък работи в полза на големите играчи като ГЕРБ и ощетява по-малките формации. Политическият плурализъм е жива вода за едно дълбоко фрагментирано общество като нашето; пропорционалната система по-добре отразява пъстротата от различните интереси.
Но дискусия по тези теми не трябва да се води с ГЕРБ. Защото предлаганата от партията на Борисов конституция е просто кокал, дъвка, която бе хвърлена на обществото, зажадняло за реформи, за да се говори, шуми и жужи за друго, вместо за това, че царят е гол.
Доверието към Борисов е критично ниско – около 20%, недоверието близо 68%, като броят на тези, които настояват за предсрочни избори вече е близо 59% (по Галъп).
Борисов е изнервен
В случая формата – начинът по който г-н Борисов поднесе благата вест за конституционната си реформа – е дори по-важна от същността (т.е. какви са буквата и духът на закона). По време на телевизионното си обръщение Борисов бе видимо изнервен и се опита да разреди повишения адреналин, като откровено се накара на аудиторията. Дали министър-председателят изглеждаше като убеден демократ, готов на диалог, или като уплашен от задаващото се възмездие вожд, оставям на читателя да прецени. Ала невербалната комуникация впечатляваше повече от всякога: начинът, по който Борисов се поклащаше наляво-надясно пред микрофона докато говореше, поразително напомняше на стойката на биячите, застанали пред нощните клубове. Правейки подобни ритмични движения, все едно загряват, готвят се за скок, тези яки мъжаги като че искат да покажат, че мускулите им са в чудесна кондиция и при нужда няма да се поколебаят да ги използват.
ГЕРБ едва ли ще събере нужното мнозинство от 161 депутата, за да стартира процедурата по чл. 160 от основния закон (за свикване на ВНС). Конституцията–залъгалка, подхвърлена на обществото, няма да усмири протеста. Едно е сигурно: ако все пак види бял свят, юридическото отроче на ГЕРБ би било достойно продължение на Димитровската (1947) и Живковската (1971) конституции.