Ще кажа нещо очевидно. Нищо ново под слънцето, нищо, което вече не знаем. Универсална истина, която няма нужда да се казва. Или поне не би трябвало, ама ето ни днес тук.
Момчето си отива, кабинетът на Борисов ще си подаде оставката – това е напълно неизбежно. Ще се случи до края на деня или в следващите няколко дни. Ако не се случи, можем спокойно да приемем, че управляващите казват пред обществото, че ние вече не живеем в демократична република.
Не искам да казвам това обаче. Искам да кажа, че това, което се случва в „Триъгълника на властта” днес го усещам като сън. Толкова е абсурдно и скандално, че част от моя мозък отказва да го повярва. Не говоря за хората, които протестират, разбира се, говоря за това, че властта си позволява крайната наглост да заседава в подобни условия.
Да се провежда пленарно заседание под звуците на улицата, която иска оставка вече не така спокойно няма нищо общо с демокрация. А да го правиш, докато съгражданите ти са пръскани със сълзотворен газ или натъпквани в полицейски микробуси, а полицаите на държавата ти са замеряни с бали сено, бутилки и павета е срамно.
Срамно е също да ги задължиш да те пазят, за да можеш да вършиш неща, които всички хора отвън ясно ти казват, че не искат да вършиш. Срамно е и да оставиш гражданите да се спречкват едни с други вече максимално изнервени от отказа ти да ги чуеш.
Това, което казвам е толкова универсално, че за мен дори няма значение дали подкрепяме исканията на протеста или не - щом толкова очевидно тотално и с лека ръка се отхвърлят основни принципи на достойнството и демокрацията, е крайно наложително правителството да прекрати работата си. Толкова е универсално, че няма значение дали съм журналист или не съм, защото съм първо гражданин и на мен също страшно много ми писна.
Днес нещата няма да се разминат. Гражданите просто няма да се приберат вкъщи без нещо да се случи. Хората не са излезли да си правят пого с полицията, те чакат да се приключва с цинизма към тях.
И така, казах очевидното, чак клиширано, сега е време да подадете оставки.