Първият етап на Великото народно въстание, вече наречено и „новото Септемврийско“, общо взето постигна целите си.
Показа, или по-точно само намекна за обема и градуса на народното недоволство. Огромната тълпа, оценена на моменти дори до 110 хиляди души, изпълни докрай останалото достъпно от полицейски кордони пространство въпреки хилядите спънки, създавани от преторианците на диктатурата за придвижването на хората към София и в самата столица към площада. Имахме два колосални митинга, невиждани по мащаби от 1990 г., сутринта и вечерта, с достатъчно плътно присъствие и между тях в най-горещите следобедни часове. Невиждани от 1990 г. по мащаби, но изпълнени със съвсем ново съдържание! Тогава митингите бяха два и горчиво противопоставени един на друг. Сега митингът е един!
Разбира се, в България има още много пъти по толкова протестен потенциал. Следващото издание на въстанието на десети септември със сигурност ще добави още количество. Расте и качеството – революцията ражда нови ярки оратори, ражда се ново революционно слово и мисъл. Кове се ново единство и решимост за действие. Разбити са митовете на мисирската пропаганда, че протестите били рехави и затихвали.
Демонстрира се слабостта и паниката, обзела режима. Борисов продължава да пребивава в дълбока нелегалност. Въпреки джипните включвания. Не смее да отиде на работа в МС, да се покаже пред хора нережисирано, камо ли да мине пеша сред тълпата през Ларгото като Радев. Носят се слухове, че се бил отказал от охраната на НСО и че го охранявала частна военна фирма, която го транспортирала с вертолет.
Борисов няма доверие в НСО – и с пълно основание. Не заради дрона на Радев. Имам достатъчно добра представа за хората на НСО, с които съм работил отблизо преди години покрай посещенията на Желев, Виденов, Стоянов и Костов в Ню Йорк. Тогава опознах и американската Сикрет сървис. Не е възможно тези кадрови офицери въобще да могат да дишат Борисов и да не правят всяка минута убийствено за него сравнение с Радев.
Борисов няма доверие и на полицията си – и я е наводнил с наемници-главорези от частни фирми, в приблизителни униформи и толкова тъпи и самонадеяни, че не се сещат да си обръснат брадите и да си скрият татуировките. Каква е националността на брадатите МВР-талибани можем само да гадаем. Може би редовните български полицаи си говорят с тях понякога, ако имат общ език. Предполагам, наемниците са в пъти по-добре платени от редовните български полицаи и между тях сигурно цари братска обич.
Борисов гледа на полицаите като на пушечно месо и ги остави да се гънат цял час под дъжда от бомби, павета и боклуци, хвърляни от собствените му футболни лумпени от „София запад“, доведени под строй под командата на бивш герберски вътрешен министър и пуснати на площада с цели торби големи колкото тенис топки бомби, докато всички други граждани бяха пребърквани основно и за миниатюрни джобни ножчета и писалки. Още утре редовите полицаи може да се разбунтуват срещу мутроначалниците си и срещу частните наемници в своите редове. Казаха, че полицаите от страната били настанени в четиризвездни хотели и получавали големи бонуси. Но иначе са зле платени, екипирани и обучени. По герберски. Пък бяха изложени на влиянието на революцията, дишаха нейния окислителен въздух. Та не се знае кое начало у кого ще надделее. Възможно е в един момент полицията да откаже на служи на мутрата и да се побратими с народа.
Операцията за сплашване на протестиращите, вероятно носеща кодовото название „Чакъра 2“, носеше отпечатъка на Борисовата параноя и тъпотия в цялата им първозданна прелест. „Кървавата сряда“ на „кръволока Борисов“ издълба непроходима пропаст между диктаторския мутрорежим и българския народ, която никой вече не може да запълни нито с бакшиши. Остави неимоверно число видеозаписи на полицейска бруталност, вдигна вече голям международен шум и ще доведе до десетки и десетки съдебни процеси, по които България – след падането на кървавия мутрорежим – ще плаща милиони. Моралното възмущение на народа расте и обхваща нови и нови слоеве и региони. Протестите се възобновиха с нова сила още на следващата вечер и на 10-ти със сигурност ще видим ново колосално стълпотворение. Би било добре да имаме по едно всяка седмица.
Тъпотията и беззаконността на мутрорежима ни дадоха нови обилни илюстрации на същността си. Бях смаян да видя какъв курник е останал от пищната някога арт деко концертна зала „Георги Кирков“ след герберската мутроархитектурна намеса за 45 милиона лв., вкл. за климатика. Речите и поведението на биороботите Караянчева и Дариткова, на цялата герберска парламентарна каналия, прегласуването на корупционните им закони, откритото купуване на подписи за внасянето на проекта за конституция, за който сам Борисов се изказа убийствено и изгони правосъдния си министър, натоварен с написването му, антиките на Марешки, абсурдът с проверките на „Хиполенд“ и прекратяването им с телефонно обаждане... всичките действия и бездействия на режима без изключение предизвикват гадене у 80% от българите. Идеята за Народен съд добива все по-зрими очертания!
Нежеланието на Борисов да се оттегли сам е ясно и го бях предвидил още преди близо три години. Той няма да си смени решението. Празни са приказките как бил пропуснал шанс да се оттегли мирно с пазарлък в началото на протестите. Такъв шанс не е имал. Никой не му е предлагал никакъв пазарлък и няма такава възможност. Няма шанс обкръжението му да го натисне да абдикира, защото влиянието на обкръжението му над него е равно на нула. Татяна Дончева каза, че трябвало да го изнесат от МС със стола. Но кой да го изнесе? Имаме си абсолютен монарх-слънце – Луи XIV в чалга вариант. От много години вече! Но сякаш едва сега мнозинството го разбира. Това е хем, лошо, хем и ни улеснява много.
Как падат короните на абсолютните монарси?
Обикновено заедно с главите им.
От много посоки вече се чуват възгласи, че няма да има мирна оставка и трябва сила. Със сигурност протестите в близко бъдеще, от една страна, ще се научат да изолират провокаторите и да се предпазват от полицията, но от друга, ако полицейското насилие продължи, неизбежно ще се организира народно опълчение или милиция за защита. У нас и другаде в Европа в 20-те години на ХХ век има навред такива милиции, обикновено партийни. В България БЗНС има Оранжевата гвардия, БКП – военната организация. В Германия Ротфронт и SA водят истинска улична война. И днешните наши протестиращи могат да научат много бързо нещата, за които засега МВР само клевети, че ги било намерило в палатките. Както сам Борисов обясни, докато още не беше в нелегалност, когато биеш, те бият. Ето Антифа в Европа и САЩ. Ето жълтите жилетки и гръцките бунтовници.
Доста способни генерали от резерва се появиха около Радев напоследък и това едва ли е случайно. Обаянието на президента, този образцов военен командир, сред хората с пагони, е осезаемо. Днес обаче го гледах как води срещата с извиканите за обяснения нагли тулупи от МВР и службите. Би трябвало да се забрани на служителите да си бръснат главите като сикаджии. Главсекът на МВР въпреки бебешкото си лице с тоя гол череп прилича на рецидивист. Тези хора са верни на Борисов, защото се борят за собственото си оцеляване. Но борбата им е обречена.
Разбира се, военен преврат в страна от ЕС ще е твърде екзотично решение, след което може да последват и други екзотики като например разстрели... Макар и не по-екзотично от фигурата на Борисов като европремиер сама по себе си. Да се надяваме, че този сценарий ще бъде категорично избегнат, макар че заплахата от него може и да не бъде.
Ефективно средство ще е общата безсрочна стачка с пълна парализа на страната. И тук обаче е нужно някой да предизвика личното решение на Борисов. Дали – да не вярваш – охрабрили се гербери, дали прословутите „наши хора в кабинета Борисов“, дали генерали, дали международен натиск – предстои да видим. Опитът показва, че международният натиск в такъв момент рядко е еднозначен и се опосредства от домашни фактори, сам по себе си не хваща дикиш.
Най-неблагоприятният сценарий изглежда зимният, с хлебни бунтове на „грозните“ и възможни масови безредици, при които сянката на Чаушеску ще витае зловещо над триъгълника на властта. Когато преди половин година почнах да асоциирам нашите бъдещи реалии с Чаушеску, бях сам и предизвиквах шок у неколцина по-изнежени, а ето днес геният на Карпатите се споменава едва ли не от половината коментиращи във Фейсбук... Едно време Андрей Райчев ни учеше как една идея се спуска първо като екзотика, а после...
Впрочем Райчев комай е загубил аналитичните си качества, щом говори, че имало война между две институции. Има революция от 9 юли насам и от 2 септември вече има и гражданска война на мутрорежима срещу българския народ. Или те, или ние!
Мелничните колела на революцията мелят бавно, но невъзвратимо.
Но както учи Хегел, абстрактната всеобщност на мелничните колела трябва да узрее до конкретната всеобщност на удара на милосърдието. Le coup de grâce. Слушаме революцията.