Протестът умря още през първата си седмица. Тогава човекът, заради чиято защита започна всичко, излезе с вдигнат юмрук, измрънка нещо и обърна гръб на своето вярно войнство, сбрано на площада.
На паркетните генерали, дори да играят ролята на президенти, не бива да се вярва.
Отличната диплома и умението да правиш впечатляващи лупинги с единствения изтребител, останал на въоръжение, не те прави нито командир, нито водач. Какво заслепение ни настигна, че да си позволим слабостта да разчитаме на тоя, който веднъж се е клел да пази народната република, а сетне коленичи пред нейните врагове, учи при тях, прави кариера, докато предатели и чужденци разбиваха армията?
Останали без идеи и водач, вълненията замязаха на кукла с миловидна беззъба усмивка – с нея цоцащите от властта се забавляват и хвалят: «И ний си имаме народовластие, ей го на̀!». А то, народовластието в убитата република, реве по улиците с пълно гърло, че иска, иска, иска... Такова си ни е – нали е родено в консуматорския век. Сега, къде поради липса на воля, къде от мисловна лен и непукизъм към грижите на околните, е важно да си устат, а не да умееш да планираш действия, да предвиждаш последствия, и да си отговорен.
За съжаление множеството на площада се превърна в тълпа, изолирана от реалността. Докато млади и стари викат до забвение за оставка, животът протича незабелязано край тях. Разпределят концесии за изсмукване на националните богатства през следващите петдесет години, гласуват противодържавни закони, избрани фирми печелят обществени поръчки, а цените на всичко растат... Но кого го интересуват подобни дреболии?
Протестиращите не успяха да спечелят симпатиите на обществото, тъй като не защитават неговите интереси и не представят алтернатива... Тихомълком те заприличват на хората от властта, част от които нарочиха за свои лични врагове. Техните стихийни действия стават опасни, защото изгаряната напразно обществена енергия в бъдеще ще се възстанови бавно и трудно.
Нищо хубаво не ни чака след този провал. Неофеодализмът ще се укрепи. Правата на гражданите ще бъдат ограничени до минимум. Остатъкът от държавността ще бъде затрит със заробващите ни заеми и външнополитически съглашения.
Турция няма да е вечно заета с конфликтите в Средиземноморието и все някога ще се сети за нас, съответно антибългарските настроения ще се усилват.
Ако някой сериозно ратуваше за промяна, той отдавна щеше да представи програма и готовите да я изпълнят хора – най-вече прокурори, съдии и служители на силовите ведомства. Само строгото прилагане на закона и възмездието за предателствата през последните 35 – 40 години може да спасят държавата и единството на нацията.
В замяна лаладжиите от съвета при Президентството преразказват статистически данни, а военните от запаса за малко си показаха навън носовете и се шмугнаха мигом обратно в дупките след завършека на шумотевицата, наречена от нечия болна глава «Велико народно въстание». На пъзльовците им дай да си свирукат «чорба – каша», но не и да работят.
Очевидно на територията на Булгаристан вече няма кадри. Системата ги е опорочила всичките. Не е шега това – от 1989 година да си турски васал и да те мачкат бандити. Престъпното, тъпото и неморалното са се пропили не само в държавните структури, но и в нашите заешки души.
Защо ни се падна тая горестна участ – да затрием отечеството на гордите българи?!... Та ние не умеем да свършим дори това с достойнство – освинваме фасади с домати и яйца, вместо да се съпротивяваме с ум и ярост.