На 12 септември предстои Българската социалистическа партия да избере своя нов лидер. Тогава ще се проведе избор за нов председател на партията, като изборът ще бъде направен пряко от членовете на БСП за първи път. Кандидатите за председателското място са петима - Корнелия Нинова, Валери Жаблянов, Красимир Янков, Георги Тодоров и Кирил Добрев.
Дни преди избора на нов председател на левицата от ФАКТИ се свързахме с Кирил Добрев, за да говорим за предстоящия избор. Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Добрев, откъде идват вътрешните противоречия в БСП?
- Всички противоречия идват от липсата на диалог помежду ни. Идват от липсата на каквото и да е усещане, че всъщност ние сме хора единомишленици, другари, съпартийци. Идва и от неглижирането на ръководните органи и желанието да се управлява партията като приватизирана фирма. И естествено от разминаванията между лозунги и действия.
Например – първо ръководството ще съобщава решенията на органите, а няма да ги разбират от медиите. Това се спазваше има-няма година. Искаме Борисов в парламента, ама не ходим на нашия си партиен парламент – Националния съвет. Критикуваме Борисов, че харчи еднолично обществения ресурс, а ние как разходваме партийната субсидия – никой не знае.
Има поколенческо разминаване, което е нормално. Няма как да имаме разлика от 50 години и да мислим еднакво. Има хора, които се чувстват изолирани от партийния живот, от решенията. Най-абсурдното е, че всичко е поправимо дори само с един разговор.
- Казвате, че ще върнете БСП на върха – как смятате да го постигнете?
- Формулата не е нова – програма, която да даде кауза и лица, на които обществото има доверие. Програма, от която да не лъха носталгия по миналото, а съвременни решения, да говорим за високи технологии, дигитализация, изнесено работно място, които отиват за модерна и прогресивна лява партия. Да намалим популизма и да увеличим конкретиката. Стига вече с общи приказки.
На парламентарните избори 2017 г. излъчихме немалко нови лица за политиката. Смятам, че те трябва да продължат развитието си и паралелно с тях да има още една вълна от техни връстници. Те са силни остриета, но да имаме и хора, които да им пазят гърба. Времената са изключително динамични и изискват много енергия.
- Ако станете лидер на БСП след 12 септември, кой ще бъде основният опонент на партията, срещу кого ще се борите?
- Основният опонент е пределно ясно, че е ГЕРБ. Макар че чисто идейно ми се иска да спорим и с десните, които покрай протестите определено събраха енергия, започнаха да излъчват послания. Когато е ясно кое е ляво и кое е дясно, партии като ГЕРБ ще имат все по-малка тежест.
- Преди сте казвали, че за Вас промяната и обновлението на БСП е кауза - защо?
- Когато бях съвсем нов депутат, имахме семинар. След обучението влезнах в ресторанта и седнах на първото място, което виждам. След малко някой дойде при мен и каза: не може да сядаш тук, това е за членовете на Изпълнителното бюро. Преместих се на друга маса. След малко пак дойде някой и каза: не може да седиш тук, това е мястото за ръководството на парламентарната група. Накрая явно уцелих мястото на „новобранците“ в ъгъла.
Това се случва и на практика – успяваме да привлечем млади хора, обучаваме ги и накрая ги слагаме в ъгъла. Оттогава това е моята кауза – повече млади хора на достойно място в управлението и на партията, и на държавата. Тяхната маса не е в ъгъла.
- Защо избрахте именно БСП за Ваша партия, за своя политически път?
- Сигурно очаквате да кажа, че е свързано с баща ми, но всъщност не е. Покрай него познавах хората в партията както всяко дете познава приятелския кръг на семейството му. Но дотам. Нямаше нещо, което да ме изкушава да се занимавам с политика. Решението ми да стана член дойде по-скоро от дясно, отколкото от ляво. Годината беше 1997, от дясно викаха червени боклуци, всички в Сибир и т.н. Това ме провокира да избера БСП. Напук на модата, напук на вълната. Знаех какви усилия полагат хората, които познавам в партията и виждах колко много от обвиненията са несправедливи. Водеща беше емоцията. Между другото и до днес ме води емоцията. Вярвам , че в политиката за да запалиш трябва да гориш.
- Казвали сте, че са се опитвали да Ви разубедят да се кандидатирате за лидер на БСП – защо, според Вас са го правели, кой го е правел?
- Позволете ми да разкажа за това след прекия избор. Не ми е по вкуса да бъда жертва, нито светец.
- Някои организации на млади с леви виждания публично са обявявали, че не виждат себе си в БСП – ще се опитате ли да ги привлечете?
- Така е и едно от нещата, които истински ме натъжават, но и мотивират. При цялото „изтичане“ на умни и талантливи младежи, просто не можем да си позволим лукса да не се опитаме да привлечем тези млади, които са чувстват леви, които отстояват леви каузи. Знам, че с нас усилията им ще бъдат двойно по-ефективни. Просто е необходимо да изградим доверие по между си. И първото и задължително условие е да бъдем предвидими партньори.
- Казвали сте също, че БСП е партията на следващото поколение – на какво се базира това Ваше мнение?
- Някак си позволихме лявото в България да изглежда остаряло, а по природа то е прогресивно, визионерско. Имам късмета да съм обграден от млади и умни хора. Виждам какво ги вълнува тях, а и тяхното поколение. Основните тези са леви в същността си – свобода, справедливост, чиста природа, сигурна среда за живот, намаляване на неравенствата. Младите са изключително сенситивни към несправедливостите. Няма нищо по-нормално от това най-голямата лява партия да бъде изразител на техните искания.
- Мислите ли, че следващият кабинет ще бъде на БСП?
- Не мога да направя такава прогноза, но е факт, че БСП има шанс. Все повече хора си дават сметка, че колкото по-нестабилно е положението в държавата, толкова повече е необходима партия с опит, партия, която липсата на власт няма да я затрие и да изчезне, партия, която не е от лидерски тип. Наша е ролята да излъчваме стабилност и предвидимост за гражданите.
- Каква опозиция е БСП в сегашното управление?
- Перфектната опозиция е критикуващата, но и предлагаща алтернатива. В първата част смятам, че се справихме доста добре, във втората трябва да поработим по-усилено и не капсулирани в себе си. Трябва ни мнението и решенията на експерти и извън партията, не защото си нямаме, а защото най-добрите решения са тези, изготвени и припознати от по-широк кръг хора.