Мария Йорданова е доктор по право, арбитър в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлената палата и главен експерт в правната програма на Центъра за изследване на демокрацията.
Центърът за изследване на демокрацията повече от две десетилетия прави изследвания по проблемите на съдебната власт, корупцията и антикорупционните реформи в България. От ФАКТИ се свързахме с д-р Мария Йорданова, за да говорим за доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в България, за това, което той констатира, за методологията му и за това какво ще последва от него.
„Докладът беше очакван и веднага предизвика полярни прочити и мнения. За управляващите е обективен, за критиците не е достатъчно конкретен и критичен, не дава конкретни препоръки. На мен ми се струва, че докладът е такъв, какъвто се очакваше да бъде.
Основното, за да се разчете той правилно е, че той – както за България, така и за останалите държави-членки на ЕС, е изграден върху предварително обявена обща методология за прилагане на този нов механизъм за състоянието на върховенството на закона. Наблюдението по този механизъм не цели да дава конкретни препоръки, а както е обявено – да даде качествена оценка за състоянието и да бъде превантивен инструмент за спазване на ценностите на Европейския съюз. Чрез него на базата на годишни доклади ще се произвежда сравнима информация за всички държави членки. Първият доклад обхваща периодът от януари 2019 година.
Механизмът същевременно има за цел да задълбочи диалога и знанията за правовата държава в държавите членки – както сред управляващите, така и в обществото. В Българската конституция е записан принципът на правовата държава. Този термин обаче не е изпълнен с необходимото съдържание на практика и това се чувства от хората, отчетено е и от предишните механизми за проверка и контрол, както и от сегашния нов механизъм за оценката на върховенството на правото.
Друго, което трябва да се има предвид е, че източниците, върху които са изградени докладите за отделните държави са еднотипни. Това са от една страна, самите държави членки и диалогът им с Европейската комисия, но от друга страна – това са други заинтересовани лица и организации, посочени изрично. Такива за България са Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите, редица други неправителствени организации, Националният институт на правосъдието, самите държави членки, техните коментари преди доклада.
Докладът за България реферира към всички съществуващи механизми за проверка в някои от основните общи за всичките държави четири сфери на оценка – съдебната система, антикорупционната рамка и усилия, медийният плурализъм и други институционални въпроси, отнасящи се до разделение на властите, взаимното възпиране и баланса на властите.
Реферира се към оценките, констатациите и препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка, на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (ГРЕКО), конвенцията на ОНН срещу корупцията, препоръките на Венецианската комисия по отношение на съдебната система и особено на главния прокурор, решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Целта на този доклад не е да дублира тези механизми. Затова сегашният доклад препраща към вече съществуващи такива доклади и оценки към необходимостта България вече да изпълни тези препоръки.
Оценките в доклада съдържат и косвени констатации, че една голяма част от дадените препоръки не са изпълнени - и по отношение на съдебната система, в т.ч. относно недосегаемостта на главния прокурор, и по отношението към борбата с корупцията по високите етажи на властта. Изрично е записано, че независимо от започналите разследвания все още няма окончателни присъди за корупция по високите етажи, което е много негативна оценка.
Методологията на доклада включва оценка на положителните мерки и на негативните резултати. Ако човек чете и под линия ще види, че са подчертани и взети предвид всички предприети мерки в тези насоки, във всяка една от тези четирите сфери. Това е коректно, защото се вижда, че зад всяка една оценка, нюансирана положителна или негативна, стои голямо количество информация. Това е един пример как трябва да е базират тези оценки – на достоверна и публично достъпна информация“, каза д-р Мария Йорданова.
„Мисля, че докладът не е изненада за държавата, защото тя е имала възможност да се запознае с неговия проект и да даде бележки и коментари. Въпреки отчитането на няколко положителни стъпки, които са предприети, крайните резултати във всяка една от четирите сфери са незадоволителни. Независимо, че на някои може да им се струва, че докладът не е достатъчно критичен, че е много дипломатичен, негативните оценки стоят, а липсата на конкретни препоръки в този доклад не е обезпокояващ, защото те произтичат от други механизми, които са посочени – за България включително и механизма за сътрудничество и проверка. В началото на доклада е записано, че България трябва да продължи да работи по препоръките по механизма за сътрудничество и проверка от октомври 2019.
Това Вера Йоурова ясно го заяви още на публичното изслушване по повод на механизма за сътрудничество и проверка в комисията LIBE в началото на септември т.г.. От вчера се обсъжда проект на резолюция за България по повод на новия доклад за върховенството на закона, която в обсъждания вариант е много по-категорична за това, че ситуацията в България по повод на правовата държава, на правата на гражданите и демокрацията е влошена. Тези резолюция предстои да бъде обсъдена в Европейския парламент следващата седмица и през ноември от Съвета на ЕС. Това един последващ конкретен подход към България. Вероятно ще има такъв и към другите държави, тъй като момента европейските институции обсъждат нещо, което липсва директно в докладите – обвързването на състоянието на върховенството на закона с изразходването на европейските фондове.
Сега се обсъжда многогодишната финансова рамка и възможностите за ограничаването на еврофондовете при нарушение на основните ценности на Европейския съюз, а върховенството на правото е една от тези ценности. Ние трябва да гледаме на този инструмент в развитие и да се надяваме, че действително ще бъде извършено това обвързване на състоянието на върховенството на закона с изразходването на финансовите средства – нещо, с което в България не може да се каже, че не е злоупотребявано в последните години", коментира д-р Мария Йорданова.
По отношение на главния прокурор, д-р Йорданова каза: „Съвсем категорично е мнението на сегашния доклад, че трябва да се изпълнят препоръките на Венецианската комисия. Те са именно създаване на механизъм за отчетност на главния прокурор и за разследване в случай, че той е извършил престъпление. Опитите на държавата да отговори на тези препоръки с два последователни законопроекта не са решение на проблема и това е коментирано в доклада за върховенството на закона – деликатно, разбира се“.
„По мое мнение трябва да се търсят реформи в друг контекст, а защо не и в такава конституционна реформа, която да доведе до премахване на фигурата на главния прокурор в този му вид сега. Изкушенията на главния прокурор от неговата недосегаемост към обвързвания, към зависимости са много големи и няма значение коя е отделната личност“, смята д-р Йорданова.
„В доклада е отчетено и влошаването на качеството на законодателството. Аз виждам връзката в това, че все повече закони в България се приемат без обществено обсъждане. Без оценка на въздействието. Редица важни закони се променят чрез изменения на преходните и заключителните разпоредби на други изменения на закони, което прави много непрозрачен законодателния процес, труден за обхващане на моменти. По този начин много често се прокарват и благоприятстващи корупцията клаузи в най-различни сфери на обществения и икономическия живот“, каза още тя.
„България много добре знае какви са нейните ангажименти по всички останали механизми за оценка, мониторинг, контрол и би трябвало наистина много сериозно да се направи обобщение на това какво трябва да направи България, а не да чака някой да го каже наготово. То е казано вече“, допълва докторът по право.
На въпрос дали, според нея, механизмът на сътрудничество и проверка ще отпадне за България, д-р Йорданова отговори: „Очакваше се да отпадне и няма сведения да се работи по нов доклад, но изявленията на Вера Йоурова и констатациите в доклада за върховенството на закона, че препоръките по този механизъм не са изпълнени дават основание да се мисли, че известно време България ще бъде подложена на двойно наблюдение – хоризонтално, общо за всички страни по механизма за върховенство на закона и в известна степен ще остане под някаква форма да действа и механизмът за сътрудничество и проверка. Колкото по-скоро България покаже воля и то чрез конкретно изпълнение на препоръките, толкова по-скоро България ще може да бъде подложена само на един механизъм – общ за всички останали държави членки“.
„Докладът няма за цел да ни решава проблемите. Той има за цел да коментира обективно какво е положението – какво е положителното, какво е отрицателното“, смята д-р Йорданова.