Радан Кънев пред ФАКТИ: Европейската комисия значително втвърдява тона към България

Дни след публикуването на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в Европейския парламент се водят и предстои да се водят дебати за демокрацията, върховенството на закона, корупцията и състоянието на медиите в България.

В рамките на дебата се обсъжда и резолюция, специално насочена към България по тези въпроси. Вчера комисията LIBE гласува тази резолюция и в понеделник предстои тя да бъде обсъдена в пленарна зала. По този повод от ФАКТИ се свързахме с българския евродепутат Радан Кънев - за доклада, за резолюцията и това ще бъдат ли спрени европейските фондове за България, четете в следващите редове:

- Г-н Кънев, какво е мнението Ви за доклада на Европейската комисия по върховенството на закона?

- Това е един нов вид доклад по един механизъм, който дори още не е приет. Това е първият доклад за всички държави в Европейския съюз, който стартира общия механизъм за надзор на върховенството на закона. Механизъм, който ние все още обсъждаме и той ще бъде също и тема на дебатите в понеделник. В този смисъл, как ще изглеждат по принцип тези доклади още не е напълно ясно.

Колкото се отнася до съдържанието, няма никакво съмнение, че Европейската комисия значително втвърдява тона към България в сравнение с последните два-три доклада, които бяха на комисията "Юнкер", а този е първият на комисията "Фон ден Лайер". Доста ясно са посочени основните проблеми. Без да навлизам в подробности, аз мисля, че нещата са ясни и има един критичен, откровен доклад, в който с меките характерни дипломатични изрази на брюкселския език се посочват ключовите проблеми - нереформираната прокуратура, липсата на адекватното разследване на корупционни престъпления и нездравата медийна среда.

- Как ще коментирате резолюцията, която вчера се обсъждаше?

- Тя се обсъжда отдавна. Тя се подготвя от повече от една седмица и вчера беше гласувана в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи - комисията LIBE. В понеделник се открива пленарният дебат, в сряда и четвъртък ще бъде окончателното гласуване вече между всички евродепутати на пленарно заседание.

- Какво съдържа тя, какви са дебатите по нея?

- Резолюцията, поставена на разглеждане след въпроса, който зададох към Европейската комисия и след това общите действия, които предприехме с колегата Елена Йончева тръгва от основните два въпроса, които поставихме - състоянието на правовата държава, особено на Прокуратурата и действията на главния прокурор и състоянието на медийната среда, включително в обществените медии.

Естествено, в рамките на преговорите при изготвянето на тази резолюция между всички парламентарни групи са добавени още проблеми, които различни групи, различни евродепутати персонално смятат за важни и необходими. При всяко положение ще има и допълнителни изменения, които ще се вкарат до понеделник в нея, ще има и предложение някои от текстовете да бъдат гласувани поотделно, така че окончателният вариант няма да можем да видим преди четвъртък.

- Можем ли да приемем, че този доклад е общ за всички държави, а тази резолюция е насочена само към България?

- Да. В понеделник в Европейския парламент ще се състоят три отделни, но много свързани дебата. Първият дебат е дебатът за общия механизъм за върховенството на закона или общия правосъден механизъм в рамките на целия Европейски съюз, вторият дебат е за обвързването на корупцията и върховенството на закона с европейските фондове - тоест за възможността да бъдат налагани санкции под формата на спиране на европейски фондове, и третият е конкретният дебат, който е единствено за кризата на върховенството на закона в България.

Те са много свързани помежду си, но са все пак три отделни парламентарни дебата и три отделни гласувания.

- Как смятате - ще бъдат ли спрени европейските фондове, които влизат в държавата ни?

- Не, към настоящият момент първо механизмът за спиране не е приет. Второ, той е предвиден повече като възможна санкция, тоест идеята е той да има възпиращо действие, а не да бъдат ефективно спирани европейските фондове. Аз искрено вярвам, че самото провеждане на дебата, успоредно с тези ежегодни доклади и с възможността за ограничаване или спиране на европейски средства ще има много силно възпиращ ефект върху управляващите в България. Като нямам предвид толкова днешните управляващи, защото на тях им остават седмици или в най-лошия случай месеци, а за следващите и всички следващи български правителства.

Ние много пъти за съжаление сме виждали как нетърпимостта към корупцията води до избори и смяна на властта, но след смяната на властта нещата не се подобряват или има съвсем малък напредък. А в конкретния случай на сегашния парламент има един системен регрес, едно голямо отстъпление от малкото постигнати неща през годините.

- Вчера Александър Йорданов коментира, че "тази резолюция е в пълно противоречие с доклада на Европейската комисия" - това, според Вас, има ли основание?

- Не, това е едно несериозно твърдение. Резолюцията и докладът посочват едни и същи проблеми, а тонът на резолюцията е доста по-стегнат и ясен - това, което е и нормално по принцип. Парламентът, като политически орган, има много по-ясни политически изявления, докато докладът се придържа по-скоро към един по-технически език.

- В резолюцията се говори за започване на разследвания за конкретни корупционни престъпления в България. В тази връзка, как смятате, дали новият главен прокурор Лаура Кьовеши ще провежда разследвания за България?

- Всички гледаме с надежда към новата Европейска прокуратура, която преди броени дни започна работа. С надежда, защото е видимо, че в България, а и не само в България, има чадър върху определени корупционни престъпления. Европейската прокуратура има достатъчно правомощия, особено когато става дума за разследване на евросредства, така че надяваме се да има разследвания и също така да го има отново този възпиращ ефект.

Да разчитаме, че Европа ще реши българските проблеми, че ще навлезе в дълбочина, че ще извърши реформи вместо нас - това първо, няма как да стане, а второ, и не би трябвало да стане. България трябва да има свободата сама да приема своето законодателство, но е необходим един ефект на възпиране и на насърчение, какъвто много ясно се виждаше в предприсъединителните години.

Тогава и в България, и в Румъния, и в Хърватия се спазваше много по-голямо приличие в управляващите, отколкото сега. Надявам се с новите механизми - в крайна сметка това е до голяма степен и тяхната цел, да се възстанови това приличие, а вече наша работа си е да изберем реформаторски мнозинства и правителства, които да извършват същинските, дълбоки реформи в България. Това няма да го свърши Европа вместо нас.

- Говорейки за чадър - откъде идва този чадър, според Вас, и защо го има?

- Този чадър съществува от началото на Прехода в България. Изключително порочната, вертикална структура на Прокуратурата е заложена между другото под масата по един доста потаен, задкулисен начин в Конституцията - естествено, от тогавашните тайни служби на комунистическия режим. Дългата еволюцията на тези тайни служби в днешната българска мафия е една сложна тема, но очевидно е, че това, което наричаме мафия, което е със сигурност наследник на криминалните елементи в тайните служби на комунистически режим продължава да използва тази порочна структура на Прокуратурата.

От една страна, за да слага чадър върху собствените си престъпления. От друга страна, да може произволно да преследва тези, които се опитват да реформират държавата. Това са и въпросите, които аз много активно поставям пред колегите от Европейската народна партия, защото искам те да разберат, че дебатът за България не е атака срещу ЕНП, не е дори партийно политическа атака срещу ГЕРБ, а е едно истинско очакване на българските граждани да получат съдействие и подкрепа в борбата си от Европа, да получат защита на правата си на европейски граждани - нещо, което е много важно и Европа би следвало да гарантира.