Сепаратистите от Приднестровската република в Молдова водят агресивна политика за русифициране на населението. Онези, които не желаят да запишат децата си в руско училище, често си имат работа с КГБ.
Габриел бил на 5 години, когато родителите му се разделили. Детето останало да живее при майка си в Приднестровието – малка ивица земя от източната страна на река Днестър, която се откъсна от Молдова през 1992 с руска помощ. Нито една страна в света, дори и Русия, не признава Приднестровието за независима държава. Според международното право областта принадлежи към Република Молдова.
Максим, бащата на малкия Габриел, зарязва полицейската си служба в Молдова и заминава на работа в Италия, където се жени за рускиня. Заслепен от новата си връзка и новия си живот в Италия той игнорира многобройните призиви на брат си да изпрати Габриел в румънско училище в молдовската столица Кишинев, чиито дипломи са международно признати. Вместо това детето остава да учи в руско училище в Приднестровието.
Вярност към една несъществуваща "родина"
„Максим искаше синът му да стане истински мъж и смяташе, че армията на Приднестровието е идеална за тази цел, защото там владее същата сурова атмосфера, каквато навремето имаше в Съветската армия. Неговият аргумент беше, че самият той е станал мъж благодарение на Съветската армия", разказва чичото на Габриел, пожелал да остане анонимен.
Габриел изпълнил желанието на баща си и постъпил в тъй наречената армия на сепаратисткия приднестровски режим. Той се заклел във вярност към една „родина", която не съществува в международното право. Няколко месеца по-късно момчето обаче се озовало в болница, след като – по стара съветска традиция – било малтретирано от старите войници в казармата.
Днес младият мъж работи в службите за сигурност на самопровъзгласилата се Приднестровска република. Когато трябвало да отиде на погребението на баба си от другата страна на Днестър, тоест в Молдова, Габриел бил придружен от негов по-висшестоящ колега – за да не издаде тайните на Приднестровието. На траурното събитие Габриел не се осмелил дори да погледне към чичо си, който е и негов кръстник, а след погребението изчезнал дори без да го прегърне или да му каже една думичка.
Различни образователни системи
Подобни семейни конфликти се подклаждат и от различните образователни системи. В бившата съветска република Молдова, където официалният език днес е румънският, през 1990-те години бяха отменени старите съветски закони за учебните заведения.
Образователната система там сега се стреми да се доближи до модерните европейски образци.
Затова пък в проруската сепаратистка област на Приднестровието нищо не се е променило в образованието и училищното обучение е идентично с това в Русия. През 1994 самопровъзласилото се правителство в Тираспол дори забрани латинската азбука в училищата и на децата оттогава им се налага да пишат на румънски с кирилски букви. Тази езикова аномалия продължава и до днес.
Правителството на сепаратистите в Тираспол води отявлена политика за русифициране на местното население. Близо 90% от децата в детските градини на Приднестровието се обучават на руски език, около 9% - на румънски и по-малко от един процент – на украински, макар че 34,2% от децата в сепаратистката област произхождат от румънскоезични семейства, 31,4% от рускоезични и 28% - от украинскоговорящи семейства. В училищата и университетите руският е де факто единственият език в обучението.
Въпреки натиска от страна на сепаратисткото ръководство, в Приднестровието все още има 8 учебни заведения, в които се преподава на румънски и се пише на латиница, защото са под юрисдикцията на образователното министерство в Кишинев, Молдова. Още от 2000 година сепаратистите се опитват да принудят тези училища да се подчинят на „законите" на самопровъзгласилата се република, в това число и да възприемат кирилицата. Дори не се колебаят да използват и сила: през 2004 година въпросите училища бяха обградени от полиция, а блокадата продължи няколко седмици, през които учениците бяха превърнати в заложници.
Отявлен натиск
Тези осем румънски училища в Приднестровието съществуват и днес, но натискът над тях е голям. Често учителите са привиквани да дават обяснения пред службата, която по съветски образец продължава да носи името КГБ и днес. Приднестровски полицаи контролираха тържествата за първия учебен ден, за който предварително ръководствата на училищата бяха инструктирани да не се вижда флагът на Молдова.
От 2004–2005 година насам броят на учениците, посещаващи румънски училища в Приднестровието, е спаднал от близо 6 хиляди на 1600 през тази година, казва за ДВ Йон Маноле от Promo-Lex – молдовска неправителствена организация, застъпваща се за човешките права в Приднестровието.
За родителите на учениците в тези училища също не е безопасно. Така например бащата на 12-класничката Олеся досега три пъти е ходил на разпит в приднестровската полиция, защото настоявал дъщеря му да продължи да посещава румънска гимназия, в която децата пишат на латиница. Всеки ден момичето изминава по 50 километра до училището и обратно до вкъщи, за да се изпълни една нейна мечта: един ден да следва в някой румънски университет.