Публикувам една компрометираща ме, според първосигналните, снимка с покойния вече Любен Гоцев в задушевен разговор в кулоарите на парламента, която някой от фотографите там ми я е направил и ми я е дал. Публикувам това, преди да пиша за отношението на някои хора към протестите, защото това показва нагледно, от каква тиня се опитват да извадят България протестиращите и, разбира се, тези, които са я вкарали в тази тиня, ритат и ще продължат да ритат. Генералът ме познава много добре от 80-те години, но само по досие от разработките им, защото аз съм във Франция ИЗМЕННИК на РОДИНАТА, а той там е никой. А в България нали е бил голяма клечка в ДС. И са кроели толкова планове я да инфилтрират някой техен човек при мен, я да ме ликвидират.
Да, ама съдбата решила друго и след 1991 година започнах да си влизам спокойно в България, но само с френския ми паспорт. За Любен Гоцев аз тогава бях интересна птица, защото все пак в геостратегичаски план лагерът, към който бях, беше победител, а този, към който той беше, беше победеният. Не мисля, че той успя да има някаква полза от тези контакти с мен, но аз имах и то немалка полза. Но това е дълга тема.
Само ще разкажа един важен от обществена гладна точка епизод. Ако си спомняте, по времето на правителството на Виденов, се появи зърнена криза. Няма жито, въпреки че е произведено, но го няма на пазара. Смут, крясъци и какво ли не. Всъщност житото си го имаше, но беше изкупено на ниски цени под ръководството на Любен Гоцев и складирано по силозите, за да му се вдигне цената, а и да се изнесе на висока цена част от него. Да, ама някой от живелите тогава да са чули този факт.
И тъй аз научавам за една от базите, където има складирано жито в Карнобат. И научавам, че генералът е натоварил една сикаджийска група да го пази и да дава на когото той каже. Разучих си добре проблема и точно по обедната почивка, когато в офиса на сикаджиите беше останало само едно слабо информирано момче, влизам в офиса и казвам, Любен Гоцев ме изпраща да натоварите 4-5 вагона за София. Отговаря, няма проблем, давай писмото. Ох, аз пък съм го забравил в колата, ей сега се връщам с него.
Отивам в колата и се обаждам на генерала. Който ми беше дал дори и мобилният си телефон. Правя се на бунак. Абе, Любо, тук си имал в силозите жито, но ми казаха, че само с писмо от теб го товарят. Оня отсреща щеше да припадне, че съм го разкрил – "Глупости, глупости, лъжат, лъжат..." и затвори телефона.
Та в такава държава живеете все още и сега. Държава на институциализираната ЛЪЖА".