Петър Бояджиев за ФАКТИ: Българското управление няма сили и кураж

Много теми за коментиране се натрупаха покрай руското варварство в Украйна, много хора в България лъснаха покрай тази ужасна война. Най-много лъсна правителството ни. Въпросът е да определим като какво - като страхливо, като неможещо, като зависимо или като нещо друго. Времето ще покаже. За други, като президента Румен Радев, отдавна е показало.

За да обсъдим някои актуални въпроси и други, които не са съвсем актуални, но са важни, от ФАКТИ реализирахме поредното си интервю с политическия емигрант Петър Бояджиев - човек с много информация и блестящи анализаторски качества.

Интервюто ни с него четете в следващите редове:

- Г-н Бояджиев, друго ме провокира отново да имам удоволствието да разговарям с Вас, но няма как да не започнем с руското варварство в Украйна. Очаквахте ли то да се случи и имате ли надежда, че скоро ще свърши?

- В началото имах известни колебания, но след като президентът Байдън обяви публично, не съм имал никакви илюзии, че няма да се случи. По такъв важен въпрос не мисля, че президент на САЩ би си заложил думата. За свършване, зависи какво разбираме под свършване. Ако разбираме прекратяване на военните действия, да, според мен има перспектива за прекратяване в близко време. Но в отношенията на Русия с Европейския съюз и НАТО - там връщане назад няма.

- А когато свърши, дори и да не е скоро, какво очаквате да представлява този край?

- Светът вече е друг след 24 февруари и никой няма да позволи повече да бъде шантажиран от Русия. След рухването на Берлинската стена, тя получи своя шанс да влезе в семейството на цивилизованите страни, но не оцени това. ЕС и страните от НАТО допуснаха зависимост от суровините на Русия. Това приключва! Решението е взето, каквото и да ни струва, с тази връзка трябва и ще се приключи.

- Ще ме простите за многословието, но отиваме към нещо, което истински ме вади от кожата ми. А именно не към българската позиция, която на думи беше в синхрон с европейската, а към реалното българско поведение - конкретно на ниво изпълнителна власт. Как коментирате това, че управлението у нас, олицетворявано най-вече от премиера Кирил Петков, отказва да помогне на Украйна с оръжия и боеприпаси, не предприема абсолютно нищо, за да депутинизира родината ни България, която, както знаете, е опасана с руски схеми и зависимости, все още не отправя молба към НАТО за разполагане на натовска логистика и натовски войски на наша територия и засега не гони руския посланик Елеонора Митрофанова, чието посолство ни нарече "евроатлантически подлоги", а тя оправи и други провокации - конкретно на 3 март?

- Отговорът може да бъде само един. Иска, ама няма сили и кураж. Вместо премиерът да шантажира Нинова и президента, той прие друга стратегия. Моето мнение съм го изразявал. Премиерът трябваше да носи в джоба си своята оставка и при опит за шантаж винаги да я показва. Не ме харесвате, имате други предпочитания и желания, заповядайте, господа, аз и моята група се оттегляме и ви даваме възможност да управлявате. Ще повторя, не се съмнявам в добрите намерения, но от желание до можене и кураж има доста голямо разстояние. Тези хора, които го саботират, разбират от този език.

- Струва ли Ви се, че през определени министри правителството е заложник на президента Румен Радев и, разбира се, на БСП, които официално са част от кабинета?

- Дори е още по-сложно. Освен че министрите на БСП го възпрепятстват от една страна, то и Румен Радев чрез контрола на ДАНС и НРС го държи като заложник. Премиерът само на книга има контрола над ДАНС и НРС. Това нима не е видно и за децата?! И той, ако си вярва, че ще управлява успешно без да има контрола над тези служби, както е определено със закон, просто живее с илюзии. Ами, нали началниците на тези служби са назначени с предложение на Стефан Янев и с подписа на Радев. И Нинова, и Радев са от известни среди, посткомунистически, а там културата е известна - усетят ли слабост, милост няма.

- Като споменахме и двамата Радев, как коментирате неговото отношение към управляващите в изпълнителната и законодателната власт през последните седмици?

- Мисля, че в предния ни разговор казах, че враждебността на Радев към правителството ще ескалира. Друго не е възможно. Радев и "Продължаваме промяната" са от два различни свята. Президентът беше доволен да бере плодовете от добрата работа на Кирил и Асен като служебни министри, но сега неговите комплекси за величие, които бяха в основата на конфликта му с Борисов, са в действие и няма да спрат. Който не отчита това, ще бере ядове. Нека се спрем само на последното враждебно избухване на Радев срещу правителството. Толкова ли е трудно да разберем от него, че Радев публично обвинява премиера и председателя на Народното събрание защо са отишли на Шипка. Нима хората не виждат, че е бесен за това, че са отишли на Шипка и явно застава на страната на тези, които освиркваха премиера и председателя на Парламента?! Нима са забравили, че през последните години там ходеше Радев и тази проруска тълпа, която сега беше срещу Кирил Петков и Никола Минчев, възхваляваше там Радев през миналите години?! И Митрафонова, и руският Патриарх също. Чудя се, толкова ли е трудно да се видят тези неща?!

- Стигам до името, което ме провокира да си говорим днес - руския генерал Леонид Решетников. Убеден ли сте, че той, в колаборация с няколко български политически фигури стои зад излизането на политическата сцена на Румен Радев, както написахте вчера?

- Не съм убеден, а знам. Аз тогава бях в България и имах достатъчно канали за информация. Нека обясня накратко. През февруари 2016 година Решетников беше в България по повод на някаква церемония на руската църква. Той мина през ВИПА и беше с транспорт на НСО. Тогава той се срещна в Министерски съвет с тогавашния премиер Бойко Борисов и получи съгласието му, че ГЕРБ няма да се борят за президентската институция и ще съдействат за избор на друг посочен от тях. Това не се прави за пръв път в България. Подобно беше и с изборa на Желю Желев, но разликата този път беше директното посредничество на Решетников.

Да не забравя да кажа, че Бойко Борисов и Леонид Решетников се познават добре от началото на 90-те години, когато Борисов беше в СИК. И да продължа. След тази договорка Решетников тръгна да търси подходящата личност. Георги Първанов и Румен Петков му предложиха Румен Радев, с намерението да си върнат влиянието в БСП. Искаха равнопоставена коалиция с БСП. Корнелия Нинова обаче не е доверено лице на Русия, друга бира е. Тя се усети, стана скандалът с Първанов и Румен Петков и така тя не допусна играта, която възнамеряваха да играят споменатите Първанов и Петков. И така Радев, като куфар беше избран за президент. Накратко, неговата роля в тези игри беше най незначителната и така той се намери в креслото на президент доста дезориентиран. Тръгна да изпълнява първата си задача за грипените, което беше проект още от времето на Симеон и там намерението беше пари, комисионна. Радев обаче се провали, защото Борисов нямаше желание да им даде да си играят играта и нататък нещата се развиха пред очите на всички ни. Румен Радев и Бойко Борисов започнах борба - кой е по верен на Русия. Спомнете си двете посещения един след друг на Борисов и Радев в Москва. Борисов отиде и там се чу проблемът с 800-те милиона. Веднага след него в Москва отиде Радев и Путин демонстрира пренебрежението си към него, защото вече се бе разбрал с Борисов. Президентът на България се намери във вакуум и нещата ги знаете след това.

- Ако това към онзи момент - на първото избиране на Румен Радев за президент на републиката ни, наистина е било така, то смятате ли, че Кремъл чрез Решетников днес продължава да има влияние над нашия държавен глава?

- Не с тази сила, защото Радев мина през вакуума, започна да се ориентира към САЩ. Накратко, започна същата политика като Борисов, вярвайки, че може да излъже и едните, и другите. Сега това е политическото поведение на Радев. Преди малко го илюстрирах, Радев беше нещо като топка за тенис и се намери между два стола. Той нямаше директната зависимост и връзка с руснаците.

- В публикацията си във Фейсбук твърдите също, че ген. Леонид Решетников е създал българските мутренски групировки от 90-те години на миналия век. Какво можете да добавите към това си твърдение - като фактология, пример?

- Казвам това, което знам. Тогава аз бях в България и бях най-близкият човек до председателя на Народното събрание Благовест Сендов. Имах, както е добре известно, и добри лични контакти с Виденов. Главният секретар на Министерски съвет, преди да отиде там, беше на работа в моя офис. Така че това не се твърдения: чух от тук, чух от там. В онези години аз съм имал възможност да получавам информация от много високи нива. Друг е въпросът, какви цели съм имал аз и какви тези високи нива. Това са дълги истории, част от моя живот. Сега си почивам и наблюдавам. Между другото, и един компромат за първосигналните. Аз се познавам лично с повечето изтъкнати представители на тогавашните групировки. Но и това е друга дълга тема. Който не знае, че това, което се вижда на повърхността е резултат на тежки, бих казал ръкопашни битки, просто не е в час с живота. Аз не съжалявам за нищо. През целия си живот съм останал верен на приятелите си и не съм предал никога никого. Е, за другите, както се казва в една справка на комунистическата Държавна сигурност, съм бил нечистоплътен. Ами, така е - те са били за едно на терена, аз за съвсем друго. За мен е било важно да съм верен на това, за което съм на терена.