Македонците крадат нашата история

Твърдо подкрепям изявленията на президента Плевнелиев и  на външния министър Младенов по отношение на резервите, които имат към еврочленството на Македония в Европейския съюз.Това заявява директорът на НИМ Божидар Димитров.
Освен всеизвестните кражби на история македонските власти извършват и други по-малко известни и на нашата общественост престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство, твърди Димитров.
Първо – при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима „български”,  заменяйки го в най-добрия случай с термина „славянски”. Така е постъпено в църквата „Св.Неделя” в Битоля, „Св.Пантелеймон” във Велес, „Св.Йоаким Осоговски” в Крива Паланка на иконите на „Св.Кирил и Методий”, наречени в оригиналния си вид „български просветители”.
В манастира „Св.Богородица” в Кичево надписа на ктитора „Св.Борис цар български” е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис „Св.цар Стефан Дечански” /т.е. с името на един от сръбските крале/. От църквата „Св.Димитър” в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис „Построена от българите в Скопие през 1864 г.” /сега надписа е в НИМ/. Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля. Тук е необходимо да споменем, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническият им характер. В този смисъл осъдителна е и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постъпено при реставрацията на фреските в църквата „Св.Георги” в Ресен.
И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало. Авторът на тези редове разполага със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още съществуваха в оригиналния си вид.
Продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление на Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници.
Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници.