На Балканите гласът на една суперсила има голямо значение. Думите на американския държавен секретар Джеймс Бейкър през юни 1991 година: „Нямаме свое куче в тази битка“, подпомогна разпадането на Югославия. Днес наблюдаваме нещо подобно, пише авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
Икономическата ангажираност на администрацията на Тръмп, която не се задълбочава в злата същност на нещата, допринесе за най-рязкото влошаване на отношенията, след като войните в региона приключиха преди две десетилетия. Администрацията се хвали, че президентът Доналд Тръмп е успял да „обърне сценария“ на Балканите с фокуса си върху икономиката и презрението към политическата ангажираност. Сега не по-малко от шест предимно спокойни държави - Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, България и Северна Македония - изпитват опасни нива на междуетническа токсичност, и всичко това пред погледа на администрацията на Тръмп.
В последния нагледен пример, исши американски служители този месец неволно насърчиха един съюзник от НАТО, България, да заплаши с военна намеса срещу друг, Северна Македония. На 6 октомври министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър се срещна с българския си колега Красимир Каракачанов, ярък националист с дълха история на войнствени изказвания срещу съседна Северна Македония. Миналия месец, на фона на ескалиращ натиск от неговото правителство, Каракачанов повтори заплахата на София да блокира отдавна отложените преговори на Скопие за членство в Европейския съюз - стълб в трансатлантическата стратегия за стабилизиране на Балканите.
Вместо да притиска Каракачанов за провокациите му и да изисква сдържаност, според собствения прочит на Министерството на отбраната на САЩ, българският министър бе приветстван с уиски и похвали във Вашингтон, докато служителите договаряха 10-годишна „пътна карта за сътрудничество в отбраната“ и продажбата на осем изтребителя F-16. Без намек за безпокойство от диктатите на България, Еспър поздрави Каракачанов, който отвърна със собствения си поздрав към Тръмп. Сърдечността от Вашингтон беше последвана от посещение в България на 20 октомври от високопоставения служител на Държавния департамент Кларк Купър, който недвусмислено изрази „благодарността на САЩ към България за нейния ангажимент към Алианса“.
Два дни по-късно Каракачанов шокира региона, като открито заплаши да изпрати български войски в Северна Македония. Ултиматумът на Каракачанов бе придружен от твърдение, че Северна Македония застрашава „териториалната цялост на България“, което означава, че София има casus belli. Не само, че администрацията на Тръмп не успя да изпрати никакъв смислен сигнал преди този изблик, но САЩ не казаха почти нищо и след това. Падна се на министъра на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска да отправи съответното, достойно порицание: „България е член на НАТО, и ние сме членове на НАТО, а това не е начинът, по който трябва да общуват съюзници в Алианса“.
Мълчанието на Съединените щати е непростимо. Мнозина изтъкнати българи са осъждали тормоза на правителството си срещу македонците по спора за идентичността, като подчертават, че това ще навреди на самата България. В резултат миналата седмица София блокира влизането на Северна Македония във Фронтекс, европейската агенция за управление на границите, отслабвайки способността на Скопие да спира нелегалната миграция и да проверява транснационалната престъпност на границата, която споделя с България. София е изолирана в рамките на ЕС, който забранява - но не може да попречи - на държавите-членки да внасят двустранни спорове в рамката за преговори на ЕС. Невярното твърдение на Каракачанов, че българските сили ще бъдат „приветствани“ от македонците само усложни аферата.
Продажбата на американски F-16 на България не е извинение за мълчанието на Еспър или това на колегите му от Държавния департамент: компетентна администрация може да продаде F-16 на един съюзник от НАТО (България), без да предаде друг (Северна Македония). Американските власти лесно биха могли да напомнят на Каракачанов за собствените му думи, изречени миналия месец пред парламентарна комисия, относно напрежението между Гърция и Турция: „Познаването на историята на отношенията на Балканите ... спорните въпроси между съседите трябва да се решават чрез преговори и диалог, а не чрез използване на заплахи и военна сила“.