Мрежата е залята от алармиране, че масово бива отказвана медицинска помощ на хора, заразени с COVID-19, които не се чувстват никак добре. Системата е пред пълен разпад, както прогнозира преди малко повече от седмицата медицинската сестра Веселина Ганчева. В Шумен напуснаха лекари, а продължаващите борбата изнемогват и са капнали от умора. За всичко това трябва да ''благодарим'' на неадекватното управление на кризата от правителството.
В морето от притеснителни случаи е и дядото на Емил Соколов от Бургас. ФАКТИ се свързахме с Емил, който преди това бе написал кратък пост във Фейсбук за случилото се на неговия дядо.
Ето какви подробности разказа той пред медията ни:
''Дядо ми на 81 години е с Ковид-19. Всичко започва преди седмица, когато го втриса. Вдига лека температура, която след 2-3 дни изчезва. Стар човек е и не се сеща да се тества веднага. Мисли си, че вече е по-добре. Няколко дни след това става страшно – кашлица, висока температура, страшна умора. Прави си снимка на белите дробове и PCR тест. Позитивен е с двустранна бронхопневмония. Личният му лекар му дава направление за болница и настоява веднага да бъде приет. Да, но в Бургас и цяла Бургаска област се оказва, че легла няма.
Това, което ни говорят по телевизорите как няма да остане човек, който да не е прегледан, просто не е вярно. Абсолютна лъжа е. Болниците и лекарите са на предела на силите си. В Бургас няма дори кого да повикаш за домашен преглед. В един от дните, когато се е чувствал много зле, дядо ми е потърсил бърза помощ. Линейка не идва в продължение на седем часа. Накрая просто се е отказал и е решил да се лекува както може. Става му ясно, че държавата е в режим на свободно падане. От работа, работа, работа, не остава време за хората, хората, хората.
Лекари, медицински сестри, пациенти – много се говори за тях, но нищо не се прави. Властта е абдикирала от задълженията си и се надява, че посредством пропаганда и гръмки думи, ще избута до изборите. Високата цена за това, измерваща се в животи, не влиза в сметките на управляващите. Политическото оцеляване се оказва по-важно от физическото.
Това беше причината да напиша пост във Фейсбук относно състоянието на дядо ми. Надявах се, че някой ще се отзове. Така и стана – от частната болница „Дева Мария“ в Бургас се свързаха с мен и проявиха човечност. Нещо, което предвид обстоятелствата и задълбочаващата се криза в страната, не е никак лесна задача. От болницата обещаха веднага щом някой се излекува да приемат дядо ми. Малко след това той беше настанен при тях и сега се лекува. Накрая всичко се свежда до съпричастността между хората. Това е, което държи здравната система и нас още живи.
Каквото и да ни говорят, човечността не е дефицит у нас. Освен от болницата, писаха ми още много загрижени хора. Предлагаха съвети, лекарства, грижа – кой каквото има. Благодарен съм на всеки за проявената загриженост и внимание. Това ясно показва, че обществото ни иска и може да се справи с това предизвикателство. Тези, които не искат и не могат, са хората начело на държавата. От тях освен биене в гърдите, нелепо самохвалство и крещящ цинизъм друго не може да се очаква. Въпреки липсата на всякакво управление на кризата, вярвам, че ще се справим. Не бива обаче да повтаряме тази грешка отново. Толкова безотговорни и нечовечни хора нямат място в управлението на страната не само по време на пандемия, а изобщо. Това е поуката от тази история и многото подобни, за които чуваме всеки ден.''