На 1 август 2017 г. в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Република Северна Македония. Но вместо с конкретика, договорът беше изпълнен с благопожелания. Идеята е чрез документа двете държави да изразят принципното си желание да вървят напред, без да се опитват да изгладят преди това важни исторически и езикови разногласия, като оставят те да бъдат изчистени и решени от „историците“. За тази цел договорът предвиди създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.
Днес, повече от три години след подписването на договора, става ясно, че тази комисия тъпче на едно и също място, поради нежеланието на македонските членове на комисията да приемат обективните факти, че създаването на македонската нация и език водят началото си след края на Втората световна война и имат български корени.
Защо това е така, обясни проф. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт от 2008 до 2014 г. В „Труд“ той изтъкна 15 причини, поради които управляващите в Скопие не искат да приемат българските условия за членство в Европейския съюз. Една от най-важните той формулира така: „Защото все още са живи „учените“ от кохортата на „Блажетата“ - Ристовски и Конески... И тези „доброволни еничари на перото“ не искат да отрекат своя фалшив живот, създал планини от книжнина, из чиито страници се въргаля сурогата „неомакедонистка наука“.
През юли 2017 г., месец преди подписването на Договора за добросъседство, посетих Македония - Скопие, Охрид, Струга, Битоля и Велес. По телевизията в Скопие проследих дебати между „историчари“ за българо-македонския договор. В книжарница в Охрид купих две книги от „историчарот“ Александър Донски: „Етногенетските разлики помегу македонците и бугарите“ и „Уделот на македонците во светската цивилизацjа“. От тези две книги, пропити от мегаломанство и великомакедонски шовинизъм, научих, че това, което съвременният македонизъм краде от нашата история, е нищо в сравнение с кражбата от древногръцката, че и древноеврейска история.
Македонците, според Донски, били един от най-древните народи на земята, споменати още в библията. По времето на Филип и Александър Македонски те били „антични македонци“, нямащи нищо общо с гърците. Говорели на собствен древен македонски език, който за съжаление изчезнал през вековете, под влиянието на „римските окупатори“. Още преди да се е родил Иисус Христос, светите земи били колонизирани от Александър Македонски и населени от древни македонци. След неговата смърт, тогавашната македонска империя се разпаднала на две кралства - кралството на Птоломеите в Египет („антични македонци“) и на кралството на македонската династия на Селевкидите, което се разпростирало на територията на Близкия Изток и Средна Азия.
А как се е оформила съвременната македонска нация? Това станало през шестия век, когато по македонските земи се появили „словени“, като по това време там вече имало и „християнизирани“ антични македонци. Между тях и словените станала „мешавица“ и така се оформила македонската нация.
А какво е ставало по това време по българските земи? Те били обитавани от траките. После дошли прабългарите, които били според едни историци „турко-монголски бугари“, според други - „казански татари“, а според трета версия, имали „тюркски“ или даже „турски“ произход. Тракийците и прабългарите започнали да се смесват, към тях се присъединили по-късно появилите се славяни, но това не били „македонските словени“, а друг вид славяни, известни с името“ анти“. Преди да дойдат „антите“ българите говорели на някакъв туркобългарски език, но след това възприели старославянския език, създаден в околностите на Солун, македонска земя, поради което по-правилно било старославянският език да се нарича старомакедонски, от което пък може да се направи извода, че българският език, бил диалект на македонския.
Според Донски, Самуил е бил македонец, разбира се. Кирил и Методий, както Климент Охридски и Наум, също били чисти македонци. Дори Паисий Хилендарски не бил българин, а етнически македонец. Защо Паисий никъде не употребявал думата „македонци“? Защото по това време гърците били узурпирали този термин. И защо „етническите македонци“, увековечени с паметници в Македония - Григор Пърличев, Райко Жинзифов и братя Миладинови са се обявявали, че са българи? Това нямало значение, много македонци се били декларирали като сърби, гърци или българи, такива били времената. А защо лидерите на Илинденското въстание са се декларирали като българи? Защото известен брой македонски революционери били възпитани и изложени под силното влияние на българската пропаганда и българската Екзархия.
Македонският „историчар“ безсрамно краде и от по-новата българска история, като кръщава за македонци Тодор Александров, Ванче Михайлов, Никола Вапцаров, че даже и сестрите тенисистки Малееви и баба Ванга също.
Книгите на Донски са пълни с най-различни врели-некипели, една от друга по-невероятни. Като твърдения, че македонците имали принос към Исляма и индийската цивилизация. Македонците имали свои олимпийски игри, които предшествали гръцките. Зурлата и тъпанът също са изобретени от тях. Те са създали първия музей в света и са изобретили първата, макар и примитивна подводница. Македонският крал Птоломей Първи, македонец, бил положил основите на книгоиздателството с изграждането на Александрийската библиотека. Египетската кралица Клеопатра Седма пък била също с македонско етническо потекло. Крали Марко и Майка Тереза - също.
Но кой е авторът на тези две книги - някакъв самозван писач, псевдоисторик, чийто фантасмагорични твърдения нямат почва в Македония и сред местните историци? Нищо подобно. Двете му книги са претърпели няколко издания. На първата страница на книгата за македонския принос в световната цивилизация фигурират имената на цели четирима професори историци. Зад изданието на книгата му за етногенетичните разлики между македонците и българите стои името на проф. Мария Кукубайска, а рецензент u е най-известният македонски историк, академик Блаже Ристовски, един от бащите на македонизма, капо ди тути капи на македонските „историчари“, между другото етнически българин, учил известно време през войната в Софийския университет под името Благой Христов.
В Скопие прочетох в местен вестник, че академик Ристевски се е обявил срещу Договора, а на тв дебата относно Договора, който проследих, и четиримата професори „историчари“ отрекоха възможността за чествания на общи събития и личности, защото не можело чисто македонските национални личности и събития да бъдат такива и на някогашните „окупатори“ на Македония - българите. И не било редно политиката да се бърка в историята.
Днешните македонски историци, включително и тези в българо-македонската комисия, са ученици и последователи на същия този академик Ристевски, който е рецензент на изпълнената с измислици и фалшификати гореспоменатата книга на Донски.
И тъй като десетилетия, както отбелязва акад. Георги Марков, в Скопие историята е слугиня на политиката, тези и други македонски историци трудно могат да загърбят своите писания и „научни“ трудове за македонската нация и език. Учебниците, по които учениците в нашата съседка учат историята, и които са пълни с измислици и антибългарска пропаганда, са написани от тях. Те вече претърпяха веднъж унижението да се откажат по силата на Преспанския договор с Гърция от опитите си да крадат от древногръцката история и сега са изправени пред не по-малко унижение - да се откажат и от кражбата на българска история, без която те не могат да докажат съществуването на македонска нация и език от преди Втората световна война. Това и признанието за българските корени на днешната македонска нация и език би било смъртна присъда над македонизма, който политици и историци насаждат близо 75 години.
Затова не може да възлагаме особени надежди на българо-македонската комисия, където преговорите са саботирани от македонските историци. От тях не може да се очаква друго. Решението не е в техни ръце, а в ръцете на политическата класа в Северна Македония, която трябва да изпие още един горчив хап и да приеме всепризнатите историческите реалности.
Преди Преспанския договор гърците проявиха търпение и дълги години блокираха приемането на тази страна в НАТО и ЕС, като поставиха условие новата държава да не се нарича Македония, което би създало възможност за бъдещи териториални претенции от страна на Скопие, и принудиха македонците да се откажат от кражбата на гръцка история.
Ние също не бързаме за никъде и трябва да проявим търпение. И рано или късно, в Скопие ще узреят и ще поемат протегнатата ръка.