Въпреки че антиправителствените протести, които започнаха през лятото на 2020 година вече на са така многобройни, протестите в София продължават всеки ден. Един от активните участници в тях е генерал Димитър Шивиков, с когото от ФАКТИ се свързахме да говорим първо за протестите, но също така за дейността на НАТО в Черно море, за това настоящата пандемична обстановка подходящ момент за модернизиране на армията ли е и относно това как се управлява пандемията от COVID-19 у нас. Разговора ни четете в следващите редове:
- Генерал Шивиков, Вие продължавате да участвате в антиправителствените протести – защо е важно тази видима гражданска активност, която започна през лятото да не спира?
- На първо място, ние не сме постигнали към днешна дата крайната цел, която си поставихме на 9 юли, а именно оставката на кабинета на г-н Бойко Борисов, оставката на главния прокурор и разпускането на нелегитимното Народно събрание. Въпреки че в продължение на времето, настъпването на зимата, отказването на „Отровното трио“ да участват повече в протестите, доведоха до рязко снижаване на присъстващите, по същество протестът продължава и днес е 166-тия ден.
Идеята и целта е да се покаже на онази огромна част от българския народ, която ни подкрепя, но поради различни причини – от финансова гледна точка, от здравословна гледна точка, заради това, че живеят извън столицата, не може физически да присъства, особено в тези зимни дни, да им покажем, че ние – тези 150, 200 души, които ежедневно се събираме, сме непреклонни, твърдо решени да преследваме тези цели. Дори и на 27 март следващата година правителството да подаде оставка, го отчитаме като победа.
Искаме да поддържаме духа на българското общество, което лятото се събуди. Гражданското общество се разви, надскочи онова заспало, летаргично състояние. Трябва да се поддържа духа и светлината на надеждата.
- Казахте 27 март, това във връзка с възможната дата за избори – 28 март, която президента Румен Радев обяви ли е?
- Да, президентът Румен Радев обяви тази дата – 28 март, и аз се надявам, той да не се поддаде на внушенията и от натиска, които започнаха още в деня, когато той обяви своето намерение. Той трябва да знае, че народът стои категорично до него, зад него и около него и ще го подкрепя в отстояването на законността и демократичността в България.
- По отношение на датата ли или в по-обширен план?
- Президентът Радев и президентската институция са единствената институция, която припокрива очакванията на огромната част от българския народ, естествено, не на цялата. Това е единствената институция, неовладяна от политико-олигархичния модел в страната.
- „Обединени за свобода и справедливост в Отечеството“ (ОССО) излезе с отворено писмо до премиера Борисов относно увеличената военна дейност на НАТО в Черно море – какви очаквани и неочаквани последици би могла да има тази увеличена военна дейност за България?
- Аз участвах в една от първите срещи, когато беше родена идеята за създаването на това движение „Обединени за свобода и справедливост в Отечеството“. То е надпартийно, преди няма и две седмици излезе неговата регистрация. Аз все още не съм пълноправен член, запазвам си правото да преосмисля, но подкрепям своите колеги. Познавам огромната част от тях много добре, през годините сме се засичали в съвместната служба. В това движение не членуват само военно, има и доста изтъкнати и широко разпознаваеми личности в българското общество.
На първо място, с това писмо се показва, че част от хората в България са силно разтревожени от всичко онова, което се случва в Черно море. Не говоря само едностранно – от страните-членки на НАТО, но и от действията на Русия.
Естествено, че в последните няколко години – не само през последните месеци, след кризата в Украйна и присъединяването на Крим към Русия, се наблюдава едно системно ескалиране и поддържане на напрежение в Черноморския регион. Има засилено присъствие на военноморски плавателни средства – бойни кораби, в Черно море, принадлежащи на страни, които не са на черноморски страни. Съгласно споразуменията, те имат определен период от време, в който имат право да престояват, но това се извършва непрекъснато, системно, на ротационен принцип. Тоест почти перманентно е присъствието на кораби от други страни-членки на НАТО.
Освен това вече стана факт, че България, в лицето на Министерството на отбраната, преди броени дни подписа договор, с който се очаква през следващите три години да бъдат построени два нови кораба за Българския военноморски флот. Надали само с тези два кораба ние бихме представлявали някаква заплаха за Русия. Не е тайна, че всичко това се планира, подготвя за евентуално възникване на кризисна ситуация в бъдеще време - някакво противопоставяне или военни действия спрямо Русия.
Състоянието на нашия военен флот е крайно тежко, наличните кораби са остарели – те са по над 40, 50 години и повече, на ръба на своя жизнен цикъл. През последните десет години бяха закупени три фрегати втора ръка, но те са крайно недостатъчни. Това е поредната стъпка с тези два кораба, чрез които се очаква да бъдат повишени способности. Да не забравяме, че основната задача и мисия на Въоръжените сили на Република България е запазване и отбрана на териториалната цялост и държавния суверенитет на страната. Но ние сме и страна-членка на НАТО и това пък означава, че част от суверенитета сме го предоставили на общи интереси. Очаква се в следващите 4-5 години да бъдат получени и доставени в България новите осем самолета F-16. Поради техните технически изисквания, характеристики, се налага да бъде модернизирана военната инфраструктура на летищата в България – на двете летища „Граф Игнатиево“ и Безмер.
Но като цяло призивът на това писмо е да се заостри общественото мнение на цялото българско общество, да се принуди правителството в лицето на своя министър-председател да даде категорични, ясни отговори по поставените въпроси: дали България осъзнато или неосъзнато се подготвя да участва в един бъдещ военен конфликт. Ще дам един пример от военната кампания в Ирак през началото на 90-те години и впоследствие през 2003 година - първоначално мисията и нахлуването на територията на Ирак беше ръководено от НАТО, но Турция като страна-членка на НАТО още от първите години не допусна от своя територия да бъде извършено въздушно или земно нападение срещу своя съсед Ирак, въпреки че бяха и продължават да бъдат в сравнително обтегнати, неприятелски отношения.
Давам този пример, за да кажа, че независимо, че България е страна-членка на НАТО, никой не ни отнема правото – на българското правителство, на българското лидерство в лицето на нашите политици, да вземем такива решения, които са в синхрон единствено и само с българския национален интерес. Тоест България може да не бъде проактивна в един такъв евентуален бъдещ конфликт. Това трябва да го заяви категорично българското правителство, защото те са управляващи към днешна дата. Ще ви върна и малко назад – преди години лично премиерът Борисов беше заявил, че той е против присъствието на бойни кораби в акваторията на Черно море, той би предпочел да вижда, лодки, яхти, круизи и огромен брой туристи по Черноморието, включително и от Русия. Публикувайки и давайки гласност на тези няколко въпроса, се очаква точен ясен и категоричен отговор от правителството.
- Вие споменахте корабите, изтребителите, в последните дни се говори и за купуване на радари – смятате ли, че точно в момента тези действия са подходящи, имайки предвид пандемията?
- Относно самолетите, преди година се сключи договорът и България – под натиск на САЩ, се принуди да плати кеш 3 милиарда лева или 1,5 милиарда долара. Сега беше сключен договора за корабите в рамките на 1 милиард лева. Тези радарни системи тепърва предстоят.
Подходящо ли е, зависи от гледната точка. От стратегическа гледна точка за националната сигурност и стабилност ние отдавна сме закъснели да се предприемат реални стъпки по модернизирането на Въоръжените сили на Република България. От гледна точка на тежкото, тревожно състояние, свързано с пандемията от COVID-19 и от гледна точка на обикновения български гражданин не е моментът да бъдат харчени, изразходвани тези пари сега.
Българският избирател е изпратил представителство в българския парламент в лицето на всички парламентарно представени партии. Именно те са отговорните, които да вземат тези решения. Парламентът е органът, който контролира правителството – поне по Конституция е така. Моето мнение е, че трябва да се търси баланс. По думите на министъра на отбраната, парите за построяването на двата кораба са планирани и няма да ощетят други сфери. По думите на премиера, има достатъчно пари. Дори сега Парламентът гласува за още 1 милиард лева, тоест 520 милиона евро, които са целенасочени единствено за справяне с пандемията с COVID-19 – дай Боже да е така. Ненапразно ние искаме ясни отговори – честно да се отговори пред българското общество.
Ако трябва да поставим на везните закупуването на нови самолети, кораби и каквато и да е бойна техника за нуждите на въоръжените сили, здравето и оцеляването на българския народ аз поставям на първо място. Това също е част от националната сигурност. Без здрав народ, без жизнен народ, ако ще да имаме и най-модерното оборудване, ние ще бъдем в състояние на патова ситуация и ще бъдем прекалено слаби, всяка една страна би ни заровила, овладяла. На първо място трябва да са здравето и живота на българите.
- Според Вас, пандемията от COVID-19 управлява ли се успешно в интерес на гражданите?
- Моето мнение е, че правителството не се справя с управлението на тази криза. Мина една година откакто първите случай бяха регистрирани в Китай. За Китай днес почти нищо не се говори или там са десетки случаи в тази държава с милиард и 400 милиона души население, което е все едно нищо. Единайсет месеца в България минават, през които, ако правителството беше предоставило възможността на истински експерти, а не на хора, които сервилно изпълняват прищевките на г-н Борисов и се чудят по какъв начин да угодят на неговите ежедневни хрумвания, които от сутрин до вечер се сменят по няколко пъти, би следвало наистина да се влезе във втората вълна от COVID-19, но много по-организирано, много по-стегнато.
Ще дам поредица от примери защо. През тази година се дадоха милиони левове за купуване на какви ли не автомобили за нуждите на различни министерства и агенции. Питам аз – толкова ли нямаше хора, които да планират през тези десет месеца да купят линейки, които да посрещат нуждите на всички болници. Да, вярно е, че България е на първо място в ЕС, да не кажа в Европа, по наличие на болници, но не бяха закупени линейки. На второ място – защо целенасочено, целево не бяха отпуснати финансови средства за преоборудване за всички онези болници в страната, в които трябва да бъдат отворени или разширени т. нар. COVID отделения – не само във вид на легна, но на апаратура, обдишващи апарати и много други.
Ние към днешна дата ежедневно имаме примери за различни болници, консултативни центрове, в които медици – лекари, сестри, санитари, все още имат недостиг на индивидуални предпазни средства при работа в условия на Covid. Кризата с лекарствата е друг пример. На следващо място, вижте какъв уникален случай имаме ние - правителството прие Национален план за готовност при пандемия на единайсетия месец от съществуването на тази криза. Много преди това парламентарно представените опозиции и други знакови лица, специалисти в областта на медицината, посочиха за пример, че през 2006 година има разработен такъв национален план. Защо те не се възползваха от него, а в края на десетия, началото на единайсетия месец те приеха такъв план?
С това лутане и говоренето на ангро, без да кореспондира с реалността - и от страна на премиера, и от страна на здравния министър, и от страна на всички останали „експерти“, защото тези хора – директори на болници, са принудени, ако не слушат какво им разпорежда Борисов, това означава, че те трябва да се простят с поста, който заемат, се допуска хора да умират на стълбищата на болничните заведения, да стоят с часове трупове на стълбища, родилки да обикалят четири областни града и най-накрая да раждат – добре, че са живи и здрав бебето и родилката. Изобщо след всички примери, в които наши сънародници умират в линейки, в коли и т.н. – това управление на кризата ли е? Това е тотално безхаберие и некадърност. Тези хора трябва да си вървят. Това е моето категорично мнение.