Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в сила Конвенцията. Оказва се, че, след като ратифицират документа, масово правителствата бързат не да предприемат мерки срещу домашното насилие над жени, а да въведат възможността от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си идентичност.
Бягството от ясни разграничения между понятията, тласка към потъване в море от смисли и заблуда. Неясните определения в документа предпоставят хаос, объркване, а защо не и съзнателно объркване, с цел? Прилагането на спорната дефиниция на „джендър“ от официалния документ на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е проблем от правен характер, който многократно е обсъждан от български и чуждестранни специалисти.
Дори в контекста на самия документ не е ясно за какво точно става въпрос и как ще се прилага. Войната на значенията и смислите е много важна словесна война, в която трудно се побеждава, освен ако не се наричат нещата с истинските им имена. Преднамерено или не, оказва се, че, според дадената в обяснителния доклад към Конвенцията дефиниция за “полова идентичност”, която може да бъде различна от биологичната, всеки мъж може да избере да бъде счетен за транс жена. За пол и полова идентичност не е посочено единно и ясно значение. У нас се използва термина „социално-конструиран пол“, който в различните контексти може да означава всичко. А от кодифициране на неясно значение на пола и то на женския пол, фокусът на документа, борбата с насилието над жени остава на практика формален ангажимент. Това е целият проблем. Той, разбира се, води до промяна на цяла обществена система чрез промени в законодателството и образованието. Именно това прозря мнозинството българи и България отхвърли Истанбулската конвенция като неконституционна през 2018 г. Примерът на страната ни бе последван от Словакия и Унгария.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в сила Конвенцията. Оказва се, че, след като ратифицират документа, масово правителствата бързат не да предприемат мерки срещу домашното насилие над жени, а да въведат възможността от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си идентичност. Италия ратифицира документа през 2013 г. с уговорката, че ще го прилага според конституционните си принципи, което, обаче, скоро е забравено и, впоследствие, новите перспективи са дори радушно възприети. Това споделя Алесандро Фиоре, специалист по правни въпроси в областта на социалните науки, като уточнява, че действително са предприети мерки срещу домашното насилие, но, заедно с това и редица промени в образователната система, което е имало негативни последици.
Във Франция, шест години след ратификацията на Конвенцията, спорните текстове вече са повлияли значително обществото. Али Лежар, представителка и делегат на организацията Femina Europa в ЕС, споделя, че според тези идеологически възгледи са променени всички учебни материали. Подобни са последиците и в Холандия, където процедурата за смяна на пола, след ратификацията на Конвенцията, значително се улеснява. В момента всеки може да смени официално пола си с медицински документ, без да е нужно да се подлага на хирургическа намеса. Предстои това да бъде променено и смяната на пола да става без такъв документ. Това обяснява и нарастващия брой на транс жените. Д-р Леонтион Бакерманс споделя, че в страната ѝ последните имат същите права, каквито имат и биологичните жени. Няма превенция на насилието над жени, тъй като дамските тоалетни и съблекални се използват от биологични мъже. Холандският национален план за действие срещу насилието постановява, че то е „джендър неутрално“, т.е. няма никакво разграничаване на жените като група и, по-специално, като рискова група. Според Бакерманс, Конвенцията не само че не се бори срещу насилието над жени, но отваря по-широко вратите за това.
В Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, където, заедно с Конвенцията, са приети набор от допълнителни закони, които трябва да защитават жените, насилието продължава да е с много висок индекс, и, по-специално, изнасилванията, както съобщават от Amnesty International. Директорът на групата на правата за човека, Куми Найдуо, е изумен: „Парадокс е, че скандинавските страни, които имат сериозни данни за спазването на равенството между половете, страдат от изненадващо високи нива на изнасилване“. Турция, в която Конвенцията е в сила от 2014 година, не бележи напредък в тази сфера. Напротив, проблемът с домашното насилие, потулван, продължава да е с все такива чудовищни размери, както научаваме от сведения за различни жертви. Дори се приема законодателство, което все повече нарушава достойнството и правата им.
Жените са принудени отново и отново да излизат на улицата, призовавайки за по-адекватна намеса на правителството. И тук става въпрос отново и главно за западноевропейски страни като Франция например. Много от обещаните мерки или не влизат в сила или това става много бавно. Последният голям протест, състоял се през 2019 г., е свързан с високия ръст на убийствата на жени във Франция за 2018 г и 2019 г., отчетен от Евростат.
Фактът, че липсват данни и щателно проучване на домашното насилие над жени през последните няколко години е също показателен къде, всъщност, стои проблемът като приоритет на ЕС. Масово са използвани доклади и данни от 2012 и 2013 г. и няма обстоятелствен отчет на това какъв е индексът на домашното насилие в европейските страни и, по-важното, измерването на това как документи като Истанбулската конвенция спомагат за решаването на проблема.
Всички тези факти и податки на това какво се случва масово в Европа, за съжаление, засега остават като подигравка на фона на оформената представа, че с ратификацията на Истанбулската конвенция ще бъдат решени проблемите с домашното насилие. Още повече за заблуждението, под което личат мотиви на користно заинтересовани лица да нормализират идеи с немислими последствия за децата, жените и обществото.