С подписаното от България на 15 ноември 2012 г. инвестиционно решение за строителството на газопровода „Южен поток” може да се коментира много по-спокойно бъдещето на този тръбопровод. В контекста на този акт обаче могат да се анализират политическите совалки на висши държавни служители от американската администрация, а така също и срещата на българския премиер Бойко Борисов с президента на САЩ Барак Обама. Това коментира за Факти.бг проф.д.ик.н.Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”
Фактът, че това е първата среща след президентските избори на американския президент с представител на друга държава говори много. Явно България е ключов елемент от стратегическите планове на Вашингтон в широкия Близък Изток. Тук вече не става дума за конкурентния на „Южен поток” газопровод „Набуко”, който независимо от дългогодишното финансиране и политическо лобиране, все повече потъва в блатото на добрите пожелания.
Този жест към България едва ли е продиктуван от добра воля, повече прилича на безалтернативност. Предвид обявените в публичното пространство теми, които се обсъдиха в Овалния кабинет, може да се предполага, че американският натиск е бил за премахване на забраната за използване на шистовата технология на българска територия, за увеличаване на българския контингент в Афганистан и за забавяне строителството на газопровода „Южен поток”.
Логиката в тази посока се диктува, както от февруарското посещение на държавния секретар Хилари Клинтън в София за лобиране за проучване и добив на шистов газ от фирмата „Шеврон” и отказа от строителството на АЕЦ „Белене” с руска технология и средства, така и от нейното декемврийско посещение в Прага. Моделът е сходен, но натискът вече е американската фирма „Уестингхаус”, а не руската „Атомстройекспорт” да строи АЕЦ в Чехия.
Що се отнася до взаимоотношенията България-Русия в газовата сфера, то неизвестните остават. В информационния шум потъна както договорената конкретна цена на продавания за българските потребители руски газ, така и конкретните финансови параметри на транзитните такси през българска територия.
Интересът към създалата се геополитическа ситуация, която доказва, че България играе ключова роля в стратегическите интереси на САЩ и Русия, се засилва и от информацията за посещението на руския президент Владимир Путин в Турция. Анкара също е сериозен играч в енергийната конфигурация в Черноморско-Каспийския регион и въпрос на време е да се разбере за какво ще се договорят руския президент и турския премиер. Доколко това ще повлияе върху българското енергийно позициране ще стане ясно през следващите дни и месеци. Също така през този период ще получим достатъчно индикации за резултатите от действията и решенията на водещите български политици.
Автор:
проф.д.ик.н.Нина Дюлгерова
преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”