“Не мога да кажа у нас да влизат толкова боклуци за горене, колкото преди. Факт е, че благодарение на публичния натиск и съдебните дела, които поне две екологични организации – „Грийнпийс“ и „За Земята“, водиха срещу комплексите разрешителни за горене на боклуци на няколко ТЕЦ-а, част от тях сами се отказаха да горят боклуци. Дали са сериозни в това си намерение или просто изчакват удобен момент, това ми е трудно да преценя, но според мен в момента се горят много по-малко вносни боклуци, отколкото бяха очакванията на собствениците на ТЕЦ-ове и отколкото се горяха през 2019 година“.
Това каза съпредседателят на ПП „Зелено движение“, общински съветник в София от „Демократична България“ и предприемач Владислав Панев пред ФАКТИ. Свързахме с него, за да говорим относно горенето на боклук в България и вкарването на отпадък от други държави у нас.
„Това е малка победа, обаче ние трябва да бъдем нащрек, защото, когато държавата прави горенето на боклуци толкова икономически изгодно, рано или късно тези, които търсят бързата печалба, ще се възползват“, продължи Панев.
„Горенето на боклуци е икономически изгодно по три основни причини. Първата е, че електроенергията, която се произвежда от горене на боклуци се изкупува на горе-долу двойна цена от пазарната, благодарение на добавките към тази цена, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. След това, самите доставчици на отпадъци плащат средно около 100 евро на тон за внесения в България боклук. Трето, през горенето на боклук се спестяват въглеродни емисии, които иначе се плащат, ако горивото, което ползват ТЕЦ-овете, са въглища или природен газ. По този начин горенето на отпадъци става толкова изгодно макар и ТЕЦ-овете, които имат тази практика, да нямат необходимата инсталация за безопасно за хората и природата горене.
Това е и големият проблем. Боклуци се горят и в скандинавските държави, само че там инвестицията в една такава инсталация е стотици милиони евро, докато тук се опитваме да ловим маймуни с трици. Ние в инсталации, които са пригодени за горене на въглища, горим и боклуци и по този начин резултатът е трагичен за здравето на хората“, коментира Владислав Панев.
На въпроса нужна ли е специфична регулация или законова промяна по отношение на горенето на отпадъци, той отговори: „Според мен ако държавата спре да плаща добавки към цената на електроенергията, добивана чрез горене на боклуци, това ще има незабавен икономически ефект и просто стимулите за това да се внасят и да се горят боклуци ще бъдат пресечени. Така че по-скоро, изводът е, че са необходими по-малко регулации по отношение на цената на електроенергията. Иначе по отношение на инсталациите, в които могат да се горят отпадъци – естествено, те трябва да отговарят на всички екологични изисквания. Но големият проблем в момента са повечето регулации и това, че цената на електроенергия от когенерация се изкупува толкова по-скъпо отколкото е цената на енергийната борса. Така че ако тези производители бъдат оставени на това да продават на енергийната борса, мисля, че просто няма да им бъде икономически изгодно да действат по пазарните правила“.
Случаят с над 22 тона текстилен боклук, които върнахме на Италия на 7 януари, Панев коментира с: „За мен най-важни са държавните правила. Това е много по-важно от това да застанем на пристанищата или на границите, където се внасят боклуци с влакове и да дебнем кой какво внася. Ако има ясни правила за това кой може да гори и на каква цена, то тогава проблемът ще отпадне от само себе си. Само че очевидно интересите са големи и те са в друга посока. За съжаление ние сме най-слабото институционално място в Европа, след като Китай на практика забрани вноса на отпадъци от ЕС. Така износителите на отпадъци намериха слабото място в Европа тук – може би очаквано, след като сме най-бедната държава и с най-неуредени институции”.
„В района на Долна Баня и Костенец намерихме доста оловни отпадъци, изсипани директно на земята. Трябва много по-сериозно да се контролират частните имоти, които са на практика превърнати в сметища – също без да отговарят на никакви правила, без да бъдат лицензирани и т.н. Това олово се просмуква в почвата. Обикновено оловото се намира близо до заводи, които преработват такива отпадъци. Въобще дейността със сортиране, преработка на отпадъци – това е важна икономическа дейност. Ние не можем да я зачеркваме с лека ръка, защото държавата създава такива стимули за горене на боклуци, но то трябва да бъде наистина много сериозно контролирано, за да няма извращения, за да не страдат хората и природата от това“, каза още Панев.
На въпроса дали изгарянето на боклук причинява вреди върху хората и природата, той отговори: „Особено когато се прави в инсталация, която не е пригодна за горене на боклуци. Това е по-токсично сигурно и от горенето на въглища. Ясно е къде е проблемът – проблемът е най-вече в ТЕЦ-овете, които не инвестират в екология. Това е правило по-скоро за ТЕЦ-овете, които са т.нар. „консултирани от г-н Ковачки“. Там не е инвестиран един лев от приватизацията им насам“.
„Горенето трябва да е последният етап от преработката на боклуците. Най-важното е да изхвърляме по-малко. Тоест не всяка ябълка, всеки плод, всеки зеленчук да бъде в отделна пластмасова опаковка, защото след това всички те се изхвърлят и голяма част от тях отиват в почвата, във въздуха и т.н. Първо трябва да намалим изхвърлянето на отпадъци, след това вече да мислим за повторната им употреба, за това да се ползват отново за всичко, което не е свързано с горене. Горенето трябва да е последният етап“, категоричен беше Панев.
„Не мисля, че ние сме лидер във вноса на отпадъци в Европа, просто го правим по най-мърлявия начин, без нужните технологии. Не искам да генерализирам – има фирми, които вероятно се занимават съвсем професионално с тази дейност и в България включително. Всичко, ако се прави по правила, то е наред“, каза Владислав Панев в края на разговора ни.