У нас има проблеми, които никой не се опитва да разреши и по обясними причини се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС). България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и емиграцията, която води до предизвикателства в образованието и здравеопазването.
Общият брой на починалите в България за 2020 г. е над 126000, което е смъртност от над 18 на 1000. България е на първо място по смъртност и е на последно място в ЕС по качество на живот. Извеждайки на преден план проблемите със смъртността и намаляващото население в България, прогнозирам бавно и трудно възстановяване на икономиката ни. Една от най-важните икономически мерки сега са ваксините, като поне така ги виждат различни икономически прогнози и анализи.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика.
ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре. Засега България е на последно място по брой ваксинирани в ЕС, както е по много други показатели.
Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко. СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.
През тази година българската икономика се очаква да има ръст, но засега с този темп на ваксиниране в България не можем да очакваме голям ръст на икономиката.
Конференцията на ООН за търговия и развитие публикува последния си доклад за глобалните инвестиционни тенденции, според който преките чуждестранни инвестиции в света са намалели с 42% през 2020 г. и се очаква да спаднат още през 2021 г. Това е удобно оправдание и за България, където преките чужди инвестиции бяха рекордно ниски и преди коронакризата.
Удобно е, но в момент на икономическа, здравна и социална криза печели онзи, който прилага агресивни и атрактивни мерки.
Миналата година ние имахме своите шансове, но уви нито сме агресивни – нито атрактивни за инвеститорите. България навлезе в 2021 г. със забавен темп на растеж, който се надяваме да се ускори през втората половина на годината.
Несигурността и епидемичните мерки продължават да задържат потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период. Страната ни е изправена пред трудности в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи.
Бюджетната политика трябва да предоставя целенасочена и навременна подкрепа за възстановяване на икономиката, а структурните реформи са задължителни за прехода в пандемичната икономика. Бедността и неравномерното разпределение на доходите в България все още са най-големи в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.
Важно е да се предприемат някои данъчни реформи, като въвеждане на необлагаемия минимум например, за да се намали още повече неравенството и бедността. Прогресивното данъчно облагане също може да смекчи нарастващото социално неравенство. И страната ни да стане по-привлекателна за инвестиции, за да има повече работни места.
Продължават проблемите със застаряващото население, намаляването му и недостига на квалифицирани кадри за икономиката. ЕК ни казва точно това – необходими са структурни реформи, като трябва подобрение на бизнес средата, а пазарът на труда да е гъвкав.
МВФ също казва: България се нуждае от сериозни структурни реформи. МВФ aпeлиpaт ĸъм зacилвaнe нa мepĸитe зa пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите в oблacттa нa инвecтициитe.
Особено внимание трябва да се обърне на структурните реформи даващи възможност за цифровата трансформация на икономиката - цифровизация в полза на кръгова ниско въглеродна икономика.
Ускорената цифрова трансформация е предпоставка за изпреварващо развитие на образователната и на здравната системи. Цифровата трансформация е в центъра на настоящата индустриална революция (Индустрия 4.0). Глобалните процеси на цифрова трансформация са и възможност за българската икономика. Цифровата трансформация е двигателя на модерната икономика за икономически растеж и качествен живот.
В същото време ще са необходими повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката. Тези инвестиции са свързани с широк кръг от технологии, които подобряват потенциала за научни изследвания и иновации, които дават много решения за подобряване на здравеопазването и образованието. Необходими са повече инвестиции в развитие на човешките ресурси и преквалификацията им, както и инвестиции за заетост и социално приобщаване.
От ключово значение е фискалните мерки да бъдат добре планирани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, за да стимулираме растежа, като същевременно се стремим да не увеличаваме публичния дълг в дългосрочен план.
Наложително е да се оценят общите и специфични тенденции в структурата на държавния дълг на България, както и управляване на рисковете за фискалната ни стабилност. Фискалната ни политика да контролира внимателно нивата на публичния дълг и тежестта на лихвите в следващите 10 години. От голямо значение е и изборът на подходящи източници за финансиране, както и цената на дълговите инструменти.
Политиките на търсенето целят да увеличат съвкупното търсене и това трябва да се направи по време на рецесия. Тогава политиката на търсенето може да увеличи темпа на икономически растеж. Значението на съвкупното търсене е голямо за увеличение на частното потребление и за поддържане на висок темп на растеж на БВП, като част от икономическата ни политика.
Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене. Стратегията за ускоряване на икономическия растеж е да се използват политики от страна на предлагането. Така се увеличат производителността и ефективността на икономиката.
От страна на предлагането могат да се подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да се подобрят образованието и обучението, за да се стимулира ръста на производителността. В настоящата ситуация е първо възстановяване чрез усилване на търсенето, а после ускоряване чрез усилване на предлагането. Въпрос на баланс е и последователност.
Както препоръчват икономистите по света:
Demand side reforms (реформи да се стимулира търсенето) за повече потребление и намаляване на неравенството.
Supply side reforms (реформи да се стимулира предлагането) за повече иновации и производителност.
Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване. Инфлация в България почти не беше отчетена, което означава че и потреблението е било ниско, за да натиска нагоре цените. По-скоро държавата се мъчеше да поддържа вътрешното потребление. При такъв икономически спад в определени сектори е нормално потреблението да е ниско, както и общите ценови нива.
За да се увеличи потреблението трябват фискални стимули, което означава, че дългосрочно лихвите ще стоят ниски, а това индиректно означава и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България.
Пандемията от COVID-19 ускорява въвеждането на Industry 4.0 и прилагането на форми на базов доход е въпрос на време. Международни компании започват масово да заменят човешкия труд с роботизирани и с изкуствен интелект, като заместват хората в сферата на промишлеността, транспорта, туризма, земеделието и в услугите.
За хората, които ще бъдат заменени от роботи се предполага въвеждането на базов доход.
Един от начините за стимулиране на потреблението е осигуряване на минален доход на загубилите работата си в условията на пандемията, на останалите без доходи. Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат определена част от населението без или с минимални условия.
Пример е за политика, която се отнася и прилага еднакво към хората засегнати в кризата, без дискриминационни критерии за доходи и социален статус. Това е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, като им се предоставя директна и безвъзмезна помощ.
Подобни извънредни мерки приложиха в Испания, Италия и др. държави в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство. Мерките им през миналата година много наподобяват базов доход.
Например, Испания на 1 юни 2020 г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията. Помощта е предназначена за хората, които имат приходи под 230 евро месечно. Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години.
Право на базов доход имат всички одобрени, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни. Предполага се, че базовият доход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 домакинства в цялата страна. Това отговаря на около 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания.
Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.
Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент, организиран за определено време от частни инвеститори.
Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.
Застъпниците на тази теза в САЩ призовават за осигуряване на гарантиран месечен базов доход. Главният изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси направи наскоро дарение на стойност 15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.