Множество данни, събирани от различни институции показват, че последните десетилетия са били времето за най-бързото нарастване на класовото неравенство в човешката история. Америка, която задава образеца на останалия свят в това отношение и наказва със санкции и бомби, тези които не искат да се „демократизират“ като нея, е пример за скоростта за скока на това класово неравенство. Изследванията там показват, че през последните четири десетилетия на неолиберален капитализъм 50 трилиона долара са били преразпределени от по-бедните американци към 1 % най-богати. Средногодишно това са около 2.5 трилиона долара.
В момента в света има 2 189 милиардера, чието общо богатство е по-голямо от това на богатството на почти всички държави в света. Само две страни в света – САЩ и Китай имат по-голям брутен вътрешен продукт от богатството на тези 2 189 човека. Това, което притежава тази малка класова олигархична върхушка, дърпаща конците на съвременния свят, е повече от БВП на Япония, Германия и Великобритания, взети заедно.
Пандемията през последните години ускори допълнително този процес на нарастващо класово неравенство. Американското издание Каунтърпънч написа дори специална статия, озаглавена „Класовата война по времето на пандемията се усили“. Тя се усилва наистина и резултатите досега са, че класата на най-богатите печели тази война.
И това е тема, която активно се дискутира в англоамериканските медии, за разлика от българските. Интересното е, че у нас не само медиите, но и политиците, а и социолозите не говорят и не правят изследвания на този аспект на пандемията. Ако следим това, което говорят политиците ще излезе, че ние живеем в безкласово общество, което те наричат „демокрацията“.
Кои са класовите измерения на пандемията от Covid-19 според американците, които не съществуват за българските политици, медии и социологически изследвания?
Първото и най-важно измерение е ускореният възход на богатството на най-богатите капиталисти. От една страна имаме милиони умрели от вируса, възход на безработицата, милиони, изправени пред риска да загубят домовете си, а от друга страна гигантска скорост на растеж на богатството на най-богатата олигархия в света, чието богатство се е увеличило с милиони долари. Само за три месеца от април до юли 2020 г. милиардерите в света са увеличили богатството си с 2.2 трилиона. 660 милиардери в САЩ са увеличили богатството си с около 40 %, и имат общо 4.1 трилиона долара. В същото време половината от американците или 165 милиона души всички заедно имат богатство само от 2.4. трилиона долара. За една година пандемията е увеличавала класовото неравенство със скорост по-голяма от всякога досега в историята.
Десетте най-богати капиталисти в света са увеличили своето богатство с повече, отколкото биха били разходите за ваксинирането на цялото население на земята. Ако имаха малко милост биха дали тези пари за ваксинирането незабавно на цялото човечество, но няма надежда да го направят. Вярно е, че някои от тях си лъскат имиджа, правейки се на филантропи, но това, което са дали като филантропия американските милиардери се равнява на 0.07 % от тяхното богатство. Обикновеният средно статистически наемен работник дава значително повече като дял от своите доходи за филантропия.
Второто измерение на нарастващото класово неравенство е свързано с факта, че богатите са най-подпомогнатите от страна на държавите. Още при кризата през 2008 г. основната социална група, която получи подкрепа не бяха 10-те милиона американци, които загубиха жилищата си, а притежателите на големите банки. Те получиха огромно количество субсидии и намаляване на данъците, а за обикновените работещи хора бяха отделени трохи. Същото наблюдаваме и при сегашната криза.
Федералният резерв на САЩ или тяхната национална банка раздаде 5,3 трилиона долара на корпорациите още в първите седмици на пандемията и голямата част от още 2.5 трилиона долара чрез два пакета за стимулиране на икономиката през 2020 година. Гигантската част от подкрепата на държавата отива за едрия капитал, а дребни суми за обикновения човек. Същото го имаме и в Канада, Великобритания, Европейския съюз. Резултатът от това е огромният скок на богатството за класата на милиардерите и милионерите. А само 1.1 трилион от допълнителното нарастване на богатството на милиардерите в САЩ е два пъти повече от прогнозите за бюджетния дефицит на местните органи на власт в САЩ, които до юни 2020 г. са съкратили вече 1.5 милиона от своите работници.
Третото измерение на класовото неравенство е, че по-силно ударени от пандемията и с по-висок психологически стрес и по-висока смъртност от вируса са по-бедните слоеве на населението. При по-бедните 50 % от населението имаме най-силно пострадалите икономически от пандемията. Като цяло равнището на бедност нараства, като особено пострадали са заетите досега в сивата икономика. Милиони работници по света загубиха своята работа. Ударът по-трудовия пазар е най-големият резултат от рецесията, породена от короновируса. Навсякъде безработицата е във възход. Около половината от американците, които са загубили работата си страдат от психологически проблеми и са песимисти за своето бъдеще. Един от всеки трима американци има проблеми с плащането на сметките по време на пандемията.
Около 15 милиона са загубили своите здравни осигуровки от началото на пандемията. Най-силно от пандемията за ударени работниците с най-ниско заплащане. Изследванията показват, че безработицата сред по-нискодоходните групи е скочила с повече от два пъти повече, отколкото при социалните групи със средни доходи (-12.5% vs. -5.3%), докато при високодоходните групи, които вършат своята работа повече дистанционно заетостта дори се е повишила. Сред по-нискодоходните групи са представители обикновено на етнически и расови малцинства, които съответно са и по-пострадали от кризата. В САЩ това са афроамериканците и и латиноамериканците.
Четвъртото измерение на класовото неравенство се проявява в това, че много повече се разболяват и умират представители на по-бедните групи от населението. Специално изследване на взаимовръзката и богатството показва ясно изразена тенденция на обвързаност на богатството и доходите с равнището на заболеваемост и смъртност. Колкото си по-беден, толкова е по-вероятно да умреш. Капитализмът, маскиран като „демокрацията“, убива хората чрез класовото неравенство. Делът на смъртност в бедните региони на САЩ е 2.5 пъти по-голям от тези с богато население. Нещо повече, ако си сред бедните, е по-вероятно да умреш, независимо от възрастта си, в сравнение с тези, които са над 65 години.
В САЩ по време на завладяването на американския континент са избити десетки милиони индианци. От тогава са изминали столетия, но и сега това са от най-бедната част на населението и тези, които се заразяват повече и умират повече са отново малцината останали наследници на индианците. При тях много по-често се заразяват и умират също и по-млади хора. По начало американците индианци по резерватите имат най-високото равнище на хронични болести и смъртност в страната. Сред тях смъртността от Covid-19 e два и половина пъти по-висока, отколкото сред бялото население. А в отделни щати разликата в смъртността от вируса е още по-голяма. В щата Монтана тя е 7 пъти – на всеки 100 000 души са умрели 737 индианци, но само 105 бели американци. Не стига, че са избивани с милиони през вековете, но сега отново са подлагани на геноцид. По същия начин заболеваемостта сред афроамериканците, сред които имаме много по-висока бедност е по-голяма от заболеваемостта сред останалото население.
Навсякъде от Америка на Байдън до България на Борисов политиците се хвалят как спасяват гражданите от здравната и икономическа криза. И навсякъде кризата има ярко изразени класови измерения, ускорявайки нарастващото класово неравенство, предвещавайки и изострящи се класови войни, които може да приемат най-различни и неочаквани в момента форми.